Секвестируем е този доход на длъжника, върху който може да бъде наложен запор и да бъде принудително отнет в полза на кредитора. В законите, които регламентират принудителното изпълнение – Гражданския процесуален кодекс  и Данъчно –осигурителния процесуален кодекс  е определен праг на секвестируемостта на доходите на длъжника. Това е т.нар несеквестируем доход. Този регламент представлява забрана взискателят/кредитор/ чрез съдебния изпълнител да изземе цялата сума от месечния паричен доход на длъжника  , защото законът има  цел да осигури на длъжниците минимални парични средства от тяхната заплата/пенсия, с които да плащат ежедневните си битови разходи.

Несеквестируемият минимум е минималната за страната работна заплата за периода, през който се правят удръжките. При промяна на минималната работна заплата/ с Постановление на  Министерския съвет/ автоматично се изменя  несеквестируемият мининум.

С промяната на чл. 446 от ГПК, в сила от 30.10.2017 г., се възприе нов подход при определяне на несеквестируемия доход на длъжника: регламентиран е  доходът, от който могат да се правят удръжки /секвестируемия доход/.

 Размерът на  секвестируемия доход е определен като съотношение между минималната работна заплата за страната и получаваното от длъжника месечно трудово възнаграждение след приспадане на дължимите от него данъци и осигурителни вноски. Работната заплата / пенсията са частично секвестируеми, ако размерът й надвишава минималната за страната работна заплата . Правилото на чл. 446 , ал.1 ГПК предвижда  зависимост  на секвестируемата част от работната заплата/пенсията  на длъжника с  броя на  децата, които са на негова издръжка.

Допустимите удръжки от работната заплата/пенсията  за погасяване на задължения по изпълнителни дела  са нормативно установени в чл. 446, ал.1 ГПК :

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Месечното трудово възнаграждение по се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Което означава, че удръжки по изпълнителни дела се правят от нетната работна заплата/друг доход за труд/ на длъжника.

Ако осъденото лице получава други доходи напр. от наеми, аренда, дивиденти, парични награди, печалба от лотария и други подобни, спрямо тях не се прилага правилото на чл. 446 от ГПК за несеквестируемост на дохода.

Може ли длъжникът да се откаже от несеквестируемистта на дохода си, т.е от закрилата, която му дава законът.

Категоричният отговор на чл.447 ГПК е, че  отказът  от закрилата на паричния доход, която дава чл. 446 ГПК е недействителен. Което означава, че дори длъжникът да декларира пред съдебния изпълнител, че е съгласен да бъде запорирано цялото му трудово възнаграждение или пенсия този отказ няма да бъде зачетен.

В кои случаи несеквестируемостта на паричния доход отпада ?

Ако длъжникът е осъден да плаща издръжка, присъдената сума се удържа изцяло от работната му заплата/пенсия, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи/ чл. 446, ал.3 ГПК/. И в този случай важи правилото за несеквестируем минимум в размер на минималната за страната работна заплата. От трудово възнаграждение или пенсия може да бъде  удържан целия размер на присъдената  месечна  издръжка, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи/ чл. 446, ал.3 ГПК/, в които освен работната заплата/пенсия се включват наеми, ренти, дивиденти, парични награди , печалби от тото и лотарията.