1. Няколко въвеждащи уточнения във връзка с обезпечителните мерки, предвидени в Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ Обезпечителните мерки са правни действия, чрез които се извършва обезпечението на иск / пред съда/ или на присъдено вземане /с изпълнителен лист/. Видовете обезпечителни мерки са регламентирани в чл.397, ал.1 ГПК - налагане на възбрана върху недвижим имот; запор на движими
Възбраната е обезпечителна мярка, уредена в чл. 397, ал.1 т.1 от Гражданско-процесуалния кодекс. Тя представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство. Възбраната цели да обезпечи успешното принудително изпълнение на парични вземания, насочено към определен недвижим имот като се запазва неговата физическа цялост
Обезпечителната мярка „ възбрана върху недвижим имот” се допуска с определение на съда и издаване на обезпечителна заповед. За целта е необходимо съдът да бъде сезиран от лицето, което има право да иска обезпечение, а това е ищецът по висящо или бъдещо дело. Предпоставките за допускане на възбраната са наличие на обезпечителна нужда и
От момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която изпълнението е насочено върху описан в поканата имот, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с този имот и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава имота. Възбраната има и действие по отношение на взискателя и
До касация е допуснато решение на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/по приложението на чл. 449, ал. 2 ГПК . Въпросът, по който ВКС е дал задължително тълкуване е следва ли съдебният изпълнител да
