Има случаи , когато законът признава правото дадено задължение да не бъде изпълнено. Правото на задържане е призната от закона възможност длъжник да откаже изпълнение на изискуемо задължение като обезпечение на свое вземане от кредитора. Това право се упражнява чрез възражение за отлагане на изпълнението до едновременното насрещно изпълнение от двете страни по сделката. Търговец може
При спорове относно продажба на стоки най-често използваното доказателство е фактурата. По смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс тя е частен документ. Определението, което дава законът за частните документи е, че документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Новата разпоредба на чл. 303а от Търговския закон, в сила от началото на м.март 2013 г. определя срок за разплащане между търговци и лимитира максималния срок, в който може да се отложи плащане по търговска сделка. Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
Със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, публикуван в бр.20 на Държавен вестник от 2013 г. са въведени изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). Новият чл. 309а от
Поръчителят на записа на заповед/авалист/ е солидарно отговорен за паричното задължение заедно с издателя на записа/ чл.485, ал.1 от Търговския закон/ . Изискуемостта на задължението по запис с падеж”на предявяване” зависи от това, дали и кога записът редовно е предявен на неговия издател. Ако задължението не бъде платено при предявяване на записа, кредиторът може да
За да бъде изискуемо парично задължение, за което е издаден запис на заповед с падеж „на предявяване”, същият трябва да бъде връчен лично на неговия издател. Това получаване трябва да бъде надлежно удостоверено, защото то е една от предпоставките за издаване на заповед за плащане и изпълнителен лист по реда на чл. 418 от
Правилата, по които се определя размера на гарантираните от държавата влогове се съдържат в чл.6 от Закона за гарантиране на влоговете в банките. 1. Гарантирана от държавата е сумата от всички влогове, които едно лице е открило в банка, за която е открито производство по несъстоятелност. В тази сума освен главницата на влоговете се включват и
Законът за гарантиране на влоговете в банки създава привилегия за лица, които притежават влогове до определен размер в банка, чийто лиценз за банкова дейност е отнет. Привилегията се изразява в изплащане на дължимите суми на вложителя от специален държавен фонд вместо от неплатежоспособната банка. Тази привилегия не може да се тълкува разширително поради нейната специфика,
Правото на всеки вложител да получи влога си във фалирала банка до гарантирания размер от 196 хил. лева възниква в деня, обявен от Фонда за гарантиране на влоговете в банки/ наричан по –долу Фонда/ за начална дата на плащане на гарантираните вземания. Условието е лицето да е включено в списъка на вложителите, който е изготвен
Залогът е правно действие за обезпечаване вземането на кредитор чрез движима вещ или вземане. В разговорния език самата вещ или вземане се нарича залог. Залогът дава право на обезпечения кредитор да получи парите си преди другите кредитори на длъжника, в случай, че последният не изпълни задължението си и заложената вещ бъде продадена. При обикновения залог
