След влизане в сила на промените в Закона за потребителския кредит /ЗПП/ на 23.07.2014 г. масово се тиражира новината, че отпадала таксата при предсрочно погасяване на кредит. Това не е вярно. В чл.32 от закона са направени някои изменения и допълнения с оглед въвеждане на допълнителна регулация за обезщетението, което може да получи кредиторът при предсрочно погасяване на кредита. В никакъв случай обаче не е въведена забрана за уговаряне на такова обезщетение /такса, както масово е наричано/ , нито за бъдещи договори, нито за „заварени” отношения.

 

 Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит/ чл.32, ал.1 от ЗПП/. В такъв случай кредитополучателят има право да иска намаляване на лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.Това става с изменение на кредитния договор по взаимно съгласие на страните. За да си спестят това усилие обаче банките предварително въвеждат в договора  уговорка за плащане на такса при предсрочно погасяване на кредита, която всъщност представлява неустойка или обезщетение за вредите, които банката ще претърпи заради това, че няма да получава лихва за останалия срок на кредита. В чл. 32 от Закона за потребителския кредит са въведени само ограничения относно размера на това обезщетение/ такса/, а не забрана за уговарянето му. Кредиторът няма право  на обезщетение или неустойка само в три хипотези: 1. когато  потребителят погасява  предсрочно кредита в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран; 2. когато погасяването се извършва чрез плащане на застрахователно обезщетение по договор, гарантиращ връщането на кредита 3. когато  договорът за кредит е под формата на овърдрафт. Във всички останали случаи банката има право на обезщетение /такса/ при предсрочно погасяване на кредит. Дали тя ще реализира това свое право зависи от нея и това тя декларира в общите условия за предоставяне на всеки отделен вид кредит. Допустимо е в кредитния договор банката да декларира, че няма да търси обезщетение при предсрочно връщане на кредита. Ако в договора липсва специална уговорка за неустойка /обезщетение/ такса  при предсрочно погасяване на кредита, банката има право на обезщетение и тя може да реализира това право по съдебен ред. В такива случаи законът поставя следните ограничения :

• ако предсрочното погасяване на кредита се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран, кредиторът  има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита.
• обезщетението на кредиторът не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

 

Новото допълнение на разпоредбата на чл. 32 ЗПП в сила от 23.07.2014 е, че кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща ограниченията в размера на обезщетението, които са установени в закона.

 

Правилото за размера на обезщетението, което банката може да претендира при предсрочно погасяване на кредита е, че търсеното обезщетение не може да надвишава действително претърпяната загуба.  В такъв случай потребителят може да претендира за съответно намаляване на обезщетението. Претърпяната от кредитора загуба се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.

 

Друго ограничение на размера на обезщетението на кредитора, с сила от 23.07.2014 г. е, че обезщетението на кредитора при предсрочно погасяване на кредита не може да надвишава размера на лихвата за оставащия период след датата на плащане до датата на пректяване на договора.

 

Новата разпоредба на ал.8 на чл. 32 ЗПП за отпадане правото на обезщетение/неустойка / такса както е популярното название/  се отнася само за ипотечните кредити, ако предсрочното погасяване и извършено след изплащане на 12 погасителни вноски. За потребителските кретити това не важи.

 

Таксата за предсрочно погасяване на потребителски кредит отпада само за договори с променлив лихвен процент. Определението,което е дадено в закона за „променлив лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка, която не може да бъде променяна за целия срок на договора.

 

В § 13 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит /обн. – дв, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ изрично е предвидено, че новите разпоредби по отношение на такси, обезщетения или неустойки се отнасят и за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.Във връзка с обезщетението/таксата/ при предсрочно погасяване на кредита новите разпоредби се отнасят само до ипотечните кредити, но не и за потребителските.