Разноските, които страните правят  за  водене на делото са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат в писмена форма, която служи за доказването му.  В договора се удостоверява дали хонорарът е реално платен или само  уговорен, но плащане не е извършено.

Според задължителното тълкуване на Върховния касационен съд / т. , от  Решение  № 6 от 6.11.2013 по тълк дело №  6/2012  само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА), който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК относно присъждането на разноски. Например , ако адвокат и клиент са  договорили резултативен хонорар, а именно  че ако делото бъде спечелено адвокатът ще получи 5 % от присъдената  и получена от клиента сума,  този хонорар няма да бъде присъден , защото  към момента на постановяване на съдебното решение той не е бил дължим и платен. Това обаче не засяга правото на адвоката да получи договорения с клиента хонорар по-късно, но това плащане ще бъде за сметка на неговия  клиент, а не на страната загубила делото..

Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Най.често това са случаите, когото искът е отхвърлен, ответникът претендира разноски, които в същност се свеждат само до възнаграждението на неговия процесуален представител. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Но , ако страната не е представила списък на разноските, няма право да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Задължителните указания относно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по съдебни дела са дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.. № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд. Тези указания важат за граждански и търговски дела и не са задължителни за административните съдилища, но няма пречки те да се съобразяват с тях при присъждане на разходи за адвокатски възнаграждения.