Възможностите за  осуетяване на публична продан на недвижим имот са минимални. Имот, който е изнесен на публична продан трудно може „да бъде спасен“. Длъжниците и третите задължени лица- ипотекарни длъжници трябва да са наясно с това  за да не таят напразни надежди, че могат да „спасят имота си” . Най-общо казано във всички случаи нещата се свеждат до плащане. За да бъде осуетена публичната продан, дългът трябва да бъде изцяло платен. Това означава цялата натрупана до деня на плащането сума ,  включваща  разноски , лихви и главница. Ако по делото има присъединени кредитори, най-често това са държавата и общината за данъци, но не само те, задълженията по техните изпълнителни листове и  актове също трябва да бъдат платени изцяло.

Възможността за осуетяване на насрочена публична продан на недвижим имот  е регламентирана в чл.491 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ . Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва. Срокът за подаване на наддавателни предложения  се определя в обявлението за проданта. То задължително се поставя на определено за това място в  канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, за София – Софийски градски съд.  Ако в този срок длъжникът внесе по сметката на съдебния изпълнител всички дължими по делото суми, имотът му не се продава. Дългът, подлежащ на пълно погясяване включва задължението по изпълнителните листове на главния взискател и присъединените кредитори /ако имо такива/, натрупаните лихви от момента на издаване на изпълнителния лист до датата на пълното погасяване на дълга /ако такива са присъдени/ и разноските по изпълнителното дело, включващи такси за принудителното изпълнение и адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя /ако има такъв/.

Частната хипотеза е публична продан на имот в режим на съпружеска имуществена общност и тя е регламентирана в чл. 505 от ГПК Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако  до деня, предхождащ  деня на проданта, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената начална цена  в обявлението за проданта. В такива случаи се приема, че дяловете на съпрузите са равни.

Публичната продан на недвижим имот може да бъде спряна, но не и осуетена, ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът – физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.  Това предвижда чл.454, ал.1 от ГПК .Ако длъжникът не плати някоя от вноските, за които се е задължил, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Спразумението за спиране на изпълнението се сключва със съдебния изпълнител с участието на взискателя и присъединените кредитори, ако има такива. Частичното плащане на дълга се извършва по сметката на съдебния изпълнител. С факта на частичното плащане обаче публичната продан на се спира, нужно е влязло в сила постановление на  съдебния изпълнител.

От тази възможността   за спиране на публичната продан при плащане на 20% от дълга на длъжника обаче не се ползват ипотекарните и заложните  длъжници. Невъзможно е да се спре публична продан на ипотекиран имот или такъв, включен в търговското предприятие на едноличен  търговец/ чл. 454, ал.3 ГПК/.