Записът на заповед е ценна книга, удостоверяваща безусловно обещание да се плати означената в нея парична сума. Датата, на която трябва да се плати сумата може да бъде уговорена в самия запис на заповед или да бъде определена чрез срок след предявяване на записа на издателя му. И в двата случая вземането, удостоверено в записа на заповед става изискуемо на уговорения падеж. Издателят на записа на заповед е длъжен да плати на падежа.
Последици от не плащането на падежа
Неплатеният на падежа запис на заповед е основание по чл. 417 т.9 от Гражданския процесуален кодекс за издаване на заповед за плащане въз основа на документ и изпълнителен лист.
Ако издателят на записа на заповед не плати на падежа, за поемателя се поражда право да поиска принудително събиране на сумата, уговорена в записа. На поемателя е предоставена възможност да използва заповедното съдебно производство за да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист едновременно. Не е необходимо предявяване на запис на заповед с изтекъл падеж./Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 на ОСТК на ВКС по тълк.д. № 1 /2004/.
Поемателят на записа на заповед в качеството на кредитор подава заявление по чл. 417 от ГПК до районния съд , в чийто район е адреса на длъжника. Записът на заповед в оригинал се прилага към заявлението. В заповедното производство съдът проверява само дали записът на заповед е редовен от външна страна , дали заявителят има право да иска принудително изпълнение/ дали е поемател или джиратар/ и дали документът удостоверява изискуемо вземане. Изпълнителният лист се връчва на длъжника от съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение.
Давност
Сроковете, в които поемателят/приносителя/ и джиранта могат да искат плащане от издателя на записа са уредени в чл. 531 и чл. 543, ал.2 от Търговския закон.
Търговския закон урежда два вида искове за плащане на записа на запровед – пряк иск / чл. 531 ТЗ/ и иск за неоснователно обогатяване / чл. 543 ТЗ/.
Прекият иск на поемателя срещу издателя на записа на заповед се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от падежа на записа/чл.531, ал.1 ТЗ/. В рамките на този срок поемателят-кредитор има право на основание чл. 417 т.9 от ГПК да поиска от съда издаване на заповед за плащане въз основа на документ и изпълнителен лист и да води установителен иск за вземането по записа на заповед, в случай, че длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.
Ако поемателят/приносител/ на записа на заповед пропусне тригодишния срок от падежа и не започне заповедно производство чрез заявление по чл. 417 ГПК , той може да иска от издателя на записа сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Това е искът за неоснователно обогатяване, уреден в чл. 534, ал.1 ТЗ. Този иск се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня, когато е изтекла тригодишната давност за започване на заповедно производство на основание чл. 417 т.9 от ГПК.
Изводи : Издателят на запис на заповед, който не е платил на падежа, може да очаква в рамките на шестгодишен срок от падежа, действия на поемателя на записа по съдебно събиране на вземането.
Давността не се прилага служебно. На нея издателят на записа на заповед може да се позове в съдебен исков процес чрез защитно възражение.
Речник Издател на записа на заповед е лицето, което е обещало плащане и е подписало записа.
Платец на записа на заповед е неговият издател.
Поемател е лицето, на което или на чиято заповед трябва да се плати сумата, вписана в записа на за заповед.
Приносител на записа на заповед е поемателят ; лицето, на което трябва да се плати по заповед на поемателя или джиранта.
Джирант е лицето, на което е прехвърлено правото да иска плащане на записа на заповед. Правата по записа на заповед се прехвърлят чрез джиро. Джирото трябва да бъде написано върху записа или върху прикрепен към него лист (алонж) и трябва да се подпише от джиранта.