В хипотезата, в която е образувано изпълнително дело срещу лице, което няма регистриран постоянен или настоящ адрес, за да започнат принудителни действия е необходимо назначаването на особен представител. Това означава, че в Националната база данни „Население“  не се съдържат адресни данни за длъжника. Да припомним §1, т.3 и т.4  от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи  е постоянен е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението, а настоящ е може да бъде както постоянния адрес така и друг адрес, на който лицето живее. В регистъра на населението се вписват всички български граждани; чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България както и чужденците, получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Всички тези хора имат регистриран адрес в България и спрямо тях чл. 430 ГПК за назначаване на особен представител в изпълнителния процес е неприложим, това обаче беше до приемането на  Тълкувателно решение №2 от 2013 г. на Гражданска и търговската колегии на ВКС.

Хипотезата на чл. 430 от ГПК е допълнена по тълкувателен път с точка 4 на Тълкувателно решение № 2  от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС  , а именно ,че освен при липса на регистриран постоянен или настоящ адрес на длъжника негов особен представител може да бъде назначен и когато при пристъпването към изпълнение длъжникът има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.

Предпоставки за назначаване на особен представител:

• осъденият длъжник- физическо лице има имущество на територията на Република България, но няма регистриран постоянен или настоящ адрес в страната.
• длъжникът има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.
• изпълнителното дело е образувано при съдебен изпълнител, с териториална компетентност да извърши изпълнителни действия. В района на съдебния изпълнител се намират  движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението или в този район е  постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него.

Кой назначава особен представител на длъжника? Чл. 430 от ГПК определя, че особен представител в изпълнителното производство се назначава от районния съд по местоизпълнението в охранително производство, т.е в закрито съдебно заседание без участието на страните. Съдебният изпълнител няма право да назначава особен представител.

Процедура за назначаване на особен представител в изпълнителното производство. Чл.430 от ГПК не създава особени правила относно съдебно производство. В нормата е посочено, че съдът назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя. В  мотивите по т.4 на Тълкувателно решение № 2  от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС  върховните съдии дописаха закона като определиха, че в хипотезата на чл.430 ГПК „съдебният изпълнител по искане на взискателя следва да отправи искането на взискателя към районния съд, като представи надлежно удостоверение от органа по гражданска регистрация“.

Кой може да бъде особен представител на длъжника в изпълнителното производство ? Този въпрос не е нормативно разрешен. В исковото производство особения представител се назначава от първоинстанационния съд и като процесуални представители се назначават адвокати, определени по реда на Закона за правната помощ, който урежда правната помощ по наказателни, граждански и административни дела, но този закон изключва от приложното си поле изпълнителните дела.

Прегледът на съдебната практика/районни и окръжни съдилища/ до постановяването на тълкувателното решение показва, че съдилищата масово са отказвали да назначат особен представител на длъжници по изпълнителни дела поради липса на предвидените в закона предпоставки-липса на постоянен или настоящ адрес на длъжника. След постановяване на задължителното тълкувателно решение съдилищата ще бъдат длъжни да назначават особен представители и на „укриващи се“длъжници.

Непълната правна уредба на особения представител в изпълнителното производство и дописването  от ВКС на още хипотези, при които се пристъпва към  назначаването на такъв представител на длъжника ще създаде множество практически проблеми в бъдеще като се започне от определянето на лица за особени представители на длъжниците и се стигне до заплащането на труда им, но най-голямата неяснота е свързана с правомощията на особения представител и неговата отговорност.