Правото на ползване включва правото да се използува имота съгласно неговото предназначение и правото да се получават наеми от него.

Правото на ползване на недвижим имот се учредява с нотариален акт.

Ползвателят не може да отчуждава своето право, т.е  той не може да продава, заменя, дарява учреденото в негова полза право на ползване на имота.

Ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа имотът в състоянието, в което го  е приел.

При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.

Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на имота, които се дължат на обикновената употреба.

Ползвателят е длъжен да застрахова имота в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.

 Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.

Правото на ползуване се погасява

1. със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.

2. с прекратяване на юридическото лице, ако не е установен по-кратък срок.

3. с погиването на вещта

4. ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване при определени в чл. 61 от Закона за собствеността предпоставки.

Важно: Учреденото право на ползване срещу плащане на възнаграждение/т.нар. възмездно право на ползване/  не означава даване на имота под наем.

                Безвъзмездно учреденото право на ползване не е заем за послужване на недвижим имот.