За да възникне вземане на поръчителя срещу длъжника е необходимо поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението. Уведомлението се изисква съгласно чл. 143, ал.2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и представлява едностранно изявление, което се нуждае от получаване. Законът не поставя изисквания за форма и съдържане на уведомлението. Съгласие на длъжника дългът му да бъде платен от поръчителя не е необходимо.

Целта на уведомлението е преди всичко избягване на двойно плащане.  Такъв нежелан резултат би се избегнал, ако поръчителят изпрати на длъжника две уведомления-преди и след изпълнението.

Законодателят не е уточнил момента, в който трябва да бъде извършено уведомяването –  преди изпълнението или след него. От тълкуването на  двете алинеи на чл. 143 ЗЗД се налага извода, че длъжника трябва да уведоми длъжника преди изпълнението, за да може длъжника ефективно да се намеси и защити интереса си.

Неизпълнението на задължението за уведомяване има тежки последици за поръчителя. Ако длъжникът също е платил задължението, за платилия поръчител не възниква право да иска от длъжника платената сума. Освен това не платилият длъжник може да противопостави на платилия поръчител възраженията, които е имал срещу кредитора – напр. за изтекла давност и др.

Може да се приеме, че уведомлението за плащане от поръчителя поставя длъжника в забава спрямо поръчителя.  Ако поръчителят е уведомил длъжника, че е платил , изпращане на повторна покана не е необходимо. В такъв случай поръчителят може да търси законни лихви от деня на плащането.