Сред българския народ битува неправилното схващане, че като не си платиш пет години дълга, длъжникът ти няма право повече да си го иска. В резултат на това много хора се оказаха клиенти на съдебните изпълнители. Заблуда е , че ако длъжникът не плати дълга, след пет години той се погасява. Давността не ликвидира неплатеното задължение.
Давността не бива да се възприема като законова защита за неизправни длъжници. Давностният срок е правно средство , което подтиква кредитора навреме да си събира вземанията. Давността е гарантирана от закона възможност на кредитора в рамките на определен срок да търси намесата на държавата , за да бъде принуден длъжникът му да изпълни своя паричен дълг. В рамките на давностния срок кредиторът може да събере своите вземания си със средствата на държавната принуда. След изтичане на този срок кредиторът няма право да иска от съда да осъди длъжника да му плати. Дългът обче остава и след този срок, той може да бъде прихващан с насрещни вземания на длъжника от кредитора.След изтичане на давностния срок длъжникът може доброволно да плати, но може да бъде принуден да направи това.
В българското право общата погасителна давност е пет години и е уредена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. За някои изброени в чл.111 от същия закон вземания се прилага по-кратка тригодишна давност. Това са трудови възнаграждения, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, лихви и други периодични плащания. Законът не дефинира кои плащания са плащания са периодични по смисъла на чл. 111 ЗЗД . Според установената съдебна практика периодично плащане е на лице, щом страните са се уговорили задължението да бъде плащано на вноски през определени периоди като не е задължително размерът на тези вноски да е един и същ.
Установените от закона давностни срокове не могат да бъдат скъсявани или удължавани чрез договор, защото такова съглашение е нищожно по силата на закона- чл.113 ЗЗД. Кредиторът не може да се откаже от давност , преди тя да е изтекла, защото отказът му също ще бъде недействителен, но той може да се откаже да приеме плащане след изтичане на давностния срок.
От датата, на която дългът е станал изискуем, т.е кредиторът е можел да си иска парите, започва да тече срокът, през който вземането може да бъде принудително събрано., т.е започва да тече давността. И тук има няколко особености. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Пример: дългът е възникнал на 10.10.2000 г. и е уговорено, че се плаща след получаване на покана. Поканата е получена на 10.10.2006 г., вземането обаче е погасено по давност. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, а не от настъпване на увреждането. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Чл. 115 от ЗЗД урежда изрично хипотезите, при които давност не тече. Най-често срещаните са между деца и родители, между съпрузи, за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; докато трае съдебният процес относно вземането.
Погасителната давност може да бъде прекъсната в следните случаи, посочени в чл.116 от ЗЗД. Ако длъжникът признае вземането, признанието може да бъде изрично или с действия- длъжникът плати част от дълга или извърши прихващане срещу свое насрещно вземане. Ако кредиторът предяви съдебен иск за вземането си или направи възражение за прихващане в заведен срещу него иск от длъжника. Ако кредиторът предприеме действия за принудително изпълнение, включително ако поиска издаване на заповед за плащане.
От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Пример : вземането за лихва се погасява на основание чл.111 ЗЗД с тригодишна давност, но ако лихвата е присъдена със съдебно решение давността е петгодишна.
Давността не се прилага служебно. Това означава, че кредиторът може да предяви иск за погасено по давност вземане и съдът няма да отхвърли иска му, ако длъжник не направи възражение, че дългът е погасен по давност. Съдът не е длъжен да следи и да се произнася служебно относно погасителната давност.