Много хора се подписват като поръчители на договори за банков кредит без да са на ясно каква отговорност поемат. Най-често те го правят с желание да помогнат на приятел или роднина да вземе пари от банка, без да си дават сметка, че след време ще им се наложи да плащат дълга на своя близък.

 

Практика на банките е , когато имат  за кредитополучател безимотно търговско дружество да му направят предложение кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство на някой близък човек, който притежава недвижимо или друго значително по стойност имущество. Така банките си осигуряват един платежоспособен длъжник, който ще им върне парите, в случай че кредитополучателят престане да прави вноски. Поръчителят е този, който ще плати за това, че е искал да направи някому добро. Поръчителството е обикновено безвъзмезден договор и от него поръчителят не извлича никаква полза.

 

Поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение, т.е  поръчителят отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Каквото и колкото дължи главният длъжник, толкова дължи и поръчителят. Друго правило е, че когато дължи главния длъжник, тогава дължи и поръчителят. Поръчителят отговаря за точното изпълнение на главното задължение и за всички последици от неизпълнението на същото. Но поръчителят не е отговорен за нещо повече от това, което дължи главния длъжник. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение по силата на закона чл. 139 ЗЗД.

 

Обемът на отговорността на поръчителя се определя не само от главния дълг. Поръчителството е отделен договор, макар  и акцесорен спрямо главното задължение. Поръчителството може да бъде дадено за част от дълга или при по-леки условия, например поръчителят е уговорил, че няма да отговаря за закъснелите лихви или е отговорил, че няма да отговаря солидарно с длъжника.Поръчителят може да се е задължил само до падежа на главното задължение или до изтичането на някакъв срок. Но и тогава поръчителят ще отговаря за изпълнението на главния дълг, стига кредиторът да предяви иска си срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа.

 

Поръчителят не може да се задължава при по-тежки условия от условията на главното задължение. Не може например поръчителят да се съгласи за капитализиране на лихвите, когато длъжникът дължи проста лихва.

 

Ако вземането бъде прехвърлено /цедирано/ на друго лице, поръчителят ще носи отговорност към това лице, а не към първоначалния кредитор.

 

До кога поръчителят остава отговорен ? Според  чл. 147от ЗЗД  поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

 

Отговорността на поръчителя се погасява, щом се погаси главния дълг – без оглед на това ,кой го е погасил и как той е бил погасен: чрез плащане, опрощаване, прихващане, поради изтекла давност и др.