Неизвестният адрес на ответника и длъжника не е пречка за ищеца, съответно взискателя да реализират правата си по съдебен ред. В противен случай би се допуснало, необосновано и несправедливо, неизправният длъжник да избегне съдебно преследване.
За да защити правата на отсъстващия ответник и длъжник , Гражданският процесуален кодекс е уредил възможност съдебният и изпълнителният процеси да се развиват законосъобразно и без участието на ответника и длъжника. Това става с участието на т.нар. особен представител .
Ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването или призоваването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.
Особен представител задължително се назначава и на ответник-физическо лице, чиято призовка е връчена чрез залепване съобразно чл.47 от ГПК.
Особеният представител на длъжника се назначава по искане на взискателя от районния съд по местоизпълнението, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
Най-често особеният представител е адвокат и извършва правни действия от името и за сметката на отсъстващия ответник. Обемът на представителната власт на особения представител е много ограничен – той се изчерпва с делото, по което същият е назначен. Тук важат и други ограничения – особеният представител може само с одобрението на съда, пред който се води делото да сключва спогодба, да намалява, да оттегля или да се отказва от иска, да признава исканията на другата страна, да получава пари или ценности, както и да извършва каквито и да е действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.
В насроченото открито съдебно заседание съдът проверява дали се е явил ответникът, уведомен за воденото срещу него дело чрез публикацията в Държавен вестник или чрез залепване на уведомлението по реда на чл. 47 ГПК. Ако ответникът не се явява лично и не изпраща упълномощен от него представител, съдът след като провери дали призоваването е сторено поне месец преди датата на заседанието, назначава особен представител. В практиката най-често особеният представител е адвокат. Съдът с протоколно определение, което не подлежи на обжалване, назначава съответния адвокат за особен представител, като определя и възнаграждението му. Последното се съобразява със сложността на предявената искова претенция и се внася от ищеца . В последствие то се възлага на страната, в чиято вреда е постановено съдебното решение, ако насрещната страна е поискала присъждането на разноски.
След като е назначен особен представител на ответника, който няма адресна регистрация, процесът може законосъобразно да се развие до своя край. Тъй като особеният представител няма връзка с представлявания от него ответник, неговата възможността за представяне на доказателства е ограничено, но въпреки това на общо основание особеният представител може да извършва всички необходими доказателствени действия – изисква представяне на документи, издаване на удостоверения, да оспорва доказателства, да иска назначаване на експертизи.
Ако ответникът, уведомен по някакъв начин за процеса, изпрати свой упълномощен защитник или сам да поеме защитата си, съдът освобождава особеният представител от участие в производството.