С промените в Закона за потребителския кредит /ЗПК/ , които влизат в сила на 23.07.2014 г. не се въвежда изрична забрана кредиторът едностранно да променя / да увеличава или намалява / договорената лихва.Това се отнася както за потребителските така и за ипотечните кредити. Законът дава възможност в договорите за кредит да бъде уговорена клауза, според която банката си запазва правото едностранно да променя лихвата по отпуснатия кредит при определени обстоятелства. В такива случаи не е необходимо да се сключва анекс към договора в писмена форма.Това изключение от общото правило за писмена форма на кредитния договор се съдържа в ал.4 на чл. 10 от ЗПК. Промяната влиза в сила автоматично на дата , определена от управителния орган на банката. Но  банката е длъжна да уведоми кредитополучателя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната, както и за размера на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент и броя или периодичността на вноските, ако се променят.  Потребителят се смята за уведомен, когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от него адрес. Уведомяването на кредитополучателя за промяна на лихвения процент не е предпоставка за влизане в сила на промяната. Ако банката не уведоми своевременно кредитополучателя за промяна на лихвата, той може да претендира вреди от неизпълнение на изискването на закона за уведомяване на потребителя, но не и преизчисляване на анюитетните вноски според първоначално уговорения лихвен процент.

От 23.07.2014 г. влизат в сила условията, които законът поставя за да може да бъде извършена промяна на лихвения процент по отпуснат кредит. Те са две и трябва да са се осъществили едновременно. Ако едно от двете изисквания на закона не е изпълнено, промяна на  договорната лихва е недопустима.

Първото изискване на закона / ЗПК, чл.10, ал.4/ за да може банката едностранно да промени лихвата по отпуснат кредит е в договора за кредит изрично да е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита. В общия разход по кредита, така както е определен в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК се включват на първо място лихвите.

Второто условие за да може банката законно да извърши едностранна промяна на лихвата по кредита е обстоятелствата, при които се извършва промяна на общия разход по кредита да са описани в договора и в конкретния случай те да са обективно настъпили и същите да не зависят от волята на кредитора/на банката/. В договора за кредит трябва да бъдат изрично описани обективните обстоятелства, при настъпването на които банката може едностранно да промени лихвата по кредита. Осъществяването на тези обстоятелства не бива да зависи от волята на банката, т.е. да не става по решение на нейния управителен орган.

Важно допълнение към правната уредбата едностранната промяна на лихвения процент по банкови кредити е новата ал.5 на чл.10 от ЗПК, коато обявявя за нищожна всяка уговорка, която противоречи или заобикаля условията за едностранна промяна на лихвения процент за потребителски и ипотечни кредити, нормирани в чл. 10, ал.4 на ЗПК. Тази норма дава възможност на кредитополучателите да се обърнат към съда и да поискат обявяване на едностранното увеличаване на лихвата по кредита за недействително и връщане на надвзетите суми. Този иск обаче ще бъде уважен, само ако кредитополучателят успешно докаже, че банката е променила лихвата по кредита в нарушение на закона или заобикаляне на закона. Нарушението на закона може да се изрази чрез включване в договора на клаузи, които противоречат на изискването на закона в договора да бъдат изрично уговорени обстоятелствата, при които банката едностранно може да променя лихвата по кредите и тези обстоятелства да не зависят от нейната воля. Малко вероятно е такива клаузи да бъдат включени в новите кредитни договори. Възможно е обаче в договорите да бъдат вписани клаузи, които заобикалят закона. Това означава, че с позволени средства се постига забранения от закона резултат- кредиторът едностранно да промени лихвения процент по своя воля. Заобикалянето на закона трябва да бъде доказано пред съда от потребителя, който оспорва договорната клауза за еднострана промяна на лихвата от страна на банката.

Законът за потребителския кредит не забрани изрично банките едностранно да променят лихвения процент по отпуснатите кредити, но въведе ограничения във възможността тази промяна на бъде извършвана. Доколко новите разпоредби ще дадат ефективна защита на кредитополучателите в битието им на икономически по-слаба страна в отношенията им с банките, времето ще покаже.

От 01.01.2013 г. с промяна на ЗКП са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. В директивата липсват изрични забрани за едностранна промяна на лихвения процент на потребителски кредити.