В чл.212 от Кодекса за застраховането/КЗ/ е възприет принципът, че имуществената застраховка следва застрахованото имущество, ако то бъде прехвърлено, и приобретателят на имуществото встъпва в правата и задълженията на застрахования без да е необходимо съгласието на застрахователя. От това правило са допустими изключения, но само ако те са предварително уговорени в застрахователната полица или общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка.
Продавачът или купувачът на автомобил със застраховка „Каско“ са длъжни в седемдневен срок от прехвърлянето на собствеността да уведомят за това застрахователя. В общите условия на някои застрахователи този срок е по-дълъг. В практиката често пъти неизпълнението на това задължение е основание застрахователят да откаже да плати обезщетение за настъпило застрахователно събитие в срока на застраховката. Отказите са били предмет на съдебни спорове, по два от които има касационни решения на съдебни състави от търговската колегия на Върховния касационен съд. Тези решения са задължителни относно тълкуването, което съдът е дал по въпроса дали не уведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на м.п.с.“ за смяната на собственика на застрахованото м.п.с. води до автоматично изгубване на правото на новия собственик да получи застрахователно обезщетение. Отговорът, който дават върховните съдии, е че не уведомяването на застрахователя за промяната на собствеността на застрахования автомобил не води автоматично до изгубване на право на застрахователно обезщетение за приобретателя/ купувача/. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение е предвиден в чл. 211 от КЗ само като една правна възможност и заради това не е безусловен. Няма и законово предвидено основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението за уведомяване по чл.212 ал.1 предложение второ от КЗ , съгласно чл.211 т.3 от КЗ.
Приобретателят /купувачът на застрахования автомобил/ встъпва по силата на закона в правата по застрахователния договор от датата на прехвърляне на собствеността , т. е от датата на сключване на договора за покупко-продажба с нотариалната заверка на подписите на страните. Изпълнението на задължението за уведомяване на застрахователя за промяна на собствеността на застрахованото имущество не е основание нито за встъпване на новия собственик в застрахователния договор нито за правото му да получи застрахователно обезщетение.
Тълкуването ,дадено в Решение № 15 от 12.04.2012 на ВКС, Търговска колегия, ІІ търговско отделение по търговско дело № 454/2011 и Решение № 102 от 02.10.2012 на ВКС, търговска колегия, І търговско отделение по т.д. № 615/2011 означава следното: ако застраховател откаже да плати застрахователно обезщетение само, защото не е бил своевременно уведомен за смяната на собствеността на автомобила, може да предяви пред съда иска за осъждане на застрахователя да плати дължимото обезщетение и при постановяване на решението съдът е длъжен да се съобрази със задължителното тълкуване, че не уведомяването на смяната на собствеността на застрахованото имущество.