Несеквестируеми вещи на длъжника

Несеквестируемостта е съвкупност от правни норми, които забраняват определени вещи и вземания да бъдат принудително отнети от длъжника в изпълнителния процес. Тези норми са създадени в обществен интерес и гарантират минималните средства, необходими за храна и основни битови потребности на длъжниците. Никой не желае улиците да се изпълнят с бездомни, гладни и зле облечени хора, само защото кредиторите им са им отнели цялото имущество.

Правилата за несеквестируемост на вещи се отнасят само за физически лица, в това число и еднолични търговци, но не и за търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел.

Несеквестируемите вещи са изброени в чл. 444 на Гражданския процесуален кодекс. Това са :

1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността ѝ в други земеделски произведения, ако няма такава;

3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.2 от Закона за собствениостта;

8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Имуществото на длъжника се състои от вземания и вещи. Вземанията според класификацията в Гражданския процесуален кодекс са : парични вземания /за работна заплата, за пенсия, издръжка, социални помощи/ и вземания за предаване на вещи, налични и безналични ценни книжа и дялове от търговски дружества

В първата категория вземания попадат такива, върху които не се допуска принудително изпълнение/издръжка, социални плащания/ и други, които са частично секвестируеми над определен в закона размер/работна заплата, пенсия/. Несеквестируемостта на паричните вземания означава забрана да ги събира друго лице, различно от длъжника. Само длъжникът има право да получи плащането на издръжка, паричните социални помощи и заплата/пенсия до установен в закона минимален размер. Принудителното изпълнение на вземания на длъжника от трети лица/банки, длъжници, работодател/ се осъществява чрез правния способ „събиране“.

Втората категория вземания / за предаване на движими вещи и недвижими имоти/ са секвестируеми. Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите.

С оглед прилагане на правилата за несеквестируемост на вещите върховните съдии/ ТР№ 2/ 2015 на ОСГТК на ВКС/ изхождат от критерия “ потребимост на вещите“. Според терминологичния юридически речник потребима е тази вещ, която при използването й се консумира. Несеквестируемостта на непотребимите вещи/ дрехи, завивки, домакински съдове и прибори/ означава забрана за тяхното осребряване, т.е забрана за изнасянето им на публична продан. Несеквестируемостта на потребимите вещи (храна за хора и животни, посадъчен материал, горива) е забрана за ограничаване правото на длъжника да се разпорежда с тях. Никой не може да забрани или да ограничи длъжника да се храни или да храни животните си.

В кои случаи запорът и възбраната са допустими и кога са несъвместими с несеквестируемостта

Допустими са запор и възбрана на непотребими вещи, тъй като тези действия задържат вещите/имотите в имуществото на длъжника и не нарушават несеквестируемостта. Това означава, че може да бъде запориран автомобилът и мотоциклетът на длъжинка, както и възбранено жилището му. Допустим е описът на непотребими вещи / напр. жилище/ , но е забранено осребряването му, т.е. продажбата, ако е налице забрана за насочване на принудителното изпълнение върху него/ несеквестрируемост/. Поради това при опис несеквестируемите непотребими вещи/дрехи, домакински съдове, мебели/ не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище не може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника. По изключение трето лице може да бъде назначено за пазач на несеквестируемо жилище, само ако не се намери пазач- лице от домакинството на длъжника и ако последният отсъства.

Запорът върху потребими вещи /храна за хора и животни, горива / е несъвместим с несеквестируемостта и ако бъде наложен, той я нарушава. Длъжникът може да се разпорежда с несеквестируемите потребими вещи въпреки наложения запор.

Кога отпада несеквестируемостта на вещите /чл. 445 ГПК/

От правилата за несеквестируемост на вещи не могат не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Това означава, че ако единственото жилище на длъжника е ипотекирано като обезпечение на банков кредит, банката-кредитор може да насочи принудителното изпълнение за събиране на дълга върху този имот . Същото важи и за заложените вещи.

От забраната да бъдат изнесени на публична продан земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година както и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище не се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети както и длъжниците за случаи, предвидени със закон /чл. 445, ал.2 ГПК/. Това означава, че ако длъжникът е осъден да плати обезщетение за причинени телесни повреди или смърт , единственото му жилище и/или земеделски земи/ лозя и градини до 5 дка и ниви и ливади до 30 дка/ може да бъдат изнесени на публична продан.

Контакти