След като собственикът на недвижим имот подаде декларация  за недвижимия имот в общинската администрация, неин служител определя размера на дължимия данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци/ТБО/ и отразява това в партидата за имота, която се води в данъчната служба на общината. Ежегодно данъчно задължените лица получават съобщение за дължимите през текущата година данък върху недвижимите имоти и ТБО  както и за сроковете за плащане. Това съобщение се издава на основание чл.62, ал.2 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ и не подлежи на обжалване.

 Данъчно задължените лица могат да упражнят правото си на жалба срещу определените им местни данъци и такси едва след като бъде издаден акт за установяване на тези вземания. Това е индивидуален административен акт по смисъла на Административно-процесуалния кодекс/АПК/ и неговото наименование е Акт за установяване на задължение по декларация. Производството по издаване на този акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация. Определеният в чл. 57, ал.1 от АПК срок за издаване на индивидуалния административен акт е до 14 дни от датата на започване на производството.

Административният орган осигурява на данъчно задълженото лице  възможност да преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или – според техническите възможности – копия за негова сметка.

  В производството по издаване на Акта за установяване на задължение по декларация административният орган служебно събира доказателства. Доказателства могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства за данъчното задължение и са установени по реда, предвиден в АПК, а именно  чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон.

 Административният орган осигурява на данъчнозадълженото лице възможност да изрази становище по събраните доказателства и да прави писмени искания и възражения във връзка с тях.

Актът за установяване на задължение по декларация се издава в писмена форма и има определено в закона съдържание. Той се съобщава в тридневен срок от издаването му на данъчно-задълженото лице.  Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.

 След като Актът за установяване на задължение по декларация бъде съобщен на данъчнозадълженото лице за него се поражда право на обжалване. Реда за обжалване на установените в акта общински вземания е установен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Актът може да се обжалва в 14 дневен срок от получаването му пред ръководителя на отдела за местни приходи в съответната община, за София- пред директора на дирекция ПАМДТ-СО. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок отполучаване на жалбата. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично акта.

 Решението на ръководителя на отдела за местни приходи може да се обжалва в 14 дневен срок от получаването му пред административния съд, в чийто съдебен район е общината. Съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

 Влезлият в сила Акт за установяване на вземане по декларация е годно изпълнително основание за започване на принудително събиране на установените в него публични вземания. Актът влиза в сила при някоя от следните хипотези: ако не е бил обжалван пред началника на отдела за месни приходи, когато началника е потвърдил акта и неговото решение не е било обжалвано пред съда, когато съдът с влязло в сила решение потвърди административния акт.

 Важно е да се знае следното:

 Обжалването на Акта за установяване на вземане по декларация е задължителна предпоставка за съдебно обжалване. Актът не може да се обжалва направо пред съда, а трябва да се изчерпи възможността за административен контрол.

 Мълчалив отказ  за издаване на Акт за установяване на вземане по делкарация е налице, ако данъчно задълженото лице е поискало издаването на такъв акт и същият не е бил издаден в 14 дневен срок от постъпване на искането в приходната администрация на общината. Регламентът се съдържа в чл.58 от АПК.

Мълчаливо потвърждение на Акт за установяване на вземане по делкарация е налице, ако началника на отдела за местни приходи не се е произнесъл по жалбата срещу акта в 60 дневен срок от регистрирането й в общината. В този случай жалбата против акта може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му.

Влезлият в сила Акт за установяване на вземане по декларация/АУВД/ е годно основание за започване на принудителното му събиране. Изпълнителен лист не се издава. Общината има право да избере дали да възложи събирането на вземането на съдебен изпълнител/частен или държавен/ или на публичен изпълнител.

Възражение за изтекла погасителна давност на установеното с АУВД вземане за данък „сгради” и ТБО е допустимо при обжалване на акта пред горестоящия административен орган или пред административния съд.

Ако влезлият в сила АУВД не е възложен своевременно за принудително събиране на публичен или съдебен изпълнител и вземането е погасено по давност процесуалният ред за защита на длъжника зависи от това дали вземането се събира от публичен или от съдебен изпълнител. В първия случай – по реда на ДОПК, а във втория по ГПК.