Законът прави разграничение между понятието „гаранционна отговорност” и отговорността за недостатъци по чл. 193 ЗЗД – наречена накратко „законна отговорност“.
С поемане на гаранцията за качество продавачът поема задължение за престация, която дължи само при определени условия : уверява купувача, че вещта -предмет на договора ще съхрани през определен срок ,наречен гаранционен, означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появят в гаранционния срок и представляват валиден гаранционен случай. На всяко от тези задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна да иска продадената вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци.
Гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения или нормативни актове.
Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие че купувачът е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача.
Отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД, а специалните разпоредби за гаранция на потребителска стока се съдържат в раздел ІІ на Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. Според чл.104, ал. 3 от ЗЗП потребителска стока е всяка движима материална вещ, с изключение на вещите втора употреба – обект на публична продажба, когато потребителят е имал възможност да участва в продажбата.
При продажба на вещи с недостатъци съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД , които не са потребителски стоки по смисъла на чл. 104, ал.3 от ЗЗП , купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Едновременно с това разполага с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи (чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД).
В чл. 117. Законът за защита на потребителите урежда търговската гаранция като задължение, поето от продавача или производителя към потребителя, да възстанови цената, заплатена за потребителската стока, да замени или поправи стоката или да положи други грижи за нея, без това да е свързано с разходи за потребителя, когато потребителската стока не отговаря на условията, обявени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в рекламата, свързана с него. Търговската гаранция се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него.
Гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност. Тези две отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Докато при законната отговорност продавачът се ангажира при явни и скрити недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето на собствеността и риска върху купувача, при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци се покрива отговорността и за онези, които дори и да не са, съществували при преминаване на собствеността и риска върху купувача, са се появили в течение на ползването на вещта през гаранционния срок.
Гаранционната отговорност за недостатъци действува успоредно със законната, но те не си влияят и не се изключват взаимно. При настъпване на гаранционния случай купувачът може да избира възможността на единия и другия режим. Той обаче не може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности.
Давностният срок е определеният по продължителност от закона срок, през течение на който, ако носителят на дадено субективно право не го упражни, това право се погасява. Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижим имот и шест месеца при продажбата на движими вещи. Ако продавачът е премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен. А съгласно ал. 2 давностният срок може да бъде продължен или съкратен със съгласието на страните. Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент. Според чл. 115, ал.1 пот ЗЗП потребителят може да упражни гаранционното си право в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока. Този срок спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.