Обезпечителната мярка „ възбрана върху недвижим имот” се допуска с определение на съда и издаване на обезпечителна заповед. За целта  е необходимо  съдът да бъде сезиран от  лицето, което има право да иска обезпечение, а това е ищецът по висящо или бъдещо дело. Предпоставките за допускане на възбраната са наличие на обезпечителна нужда и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или да  бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечителната нужда е на лице, когато без възбраната  за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по  съдебното .  Възбрана се допуска и когато делото бъде спряно.

 В молбата за допускане на обезпечение се посочват обезпечителната мярка – възбрана върху недвижим имот, който трябва да бъде подробно описан/така както е в нотариалния акт/ и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата.  Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.  Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.

Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.

 Когато принудителното  изпълнение се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.