Гражданският процесуален кодекс /ГПК/ ограничава възможностите на длъжниците да обжалват изпълнителни действия, с което свежда до минимум тяхната защита. Длъжниците нямат право да обжалват повечето действия и актове на съдебния изпълнител.
Длъжникът няма право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство дори и да са налице основанията за това, предвидени в нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК, а именно длъжникът е представил разписка от взискателя, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
Въпреки, че длъжникът е представил доказателства, че сумата по изпълнителния лист е платена, съдебният изпълнител може да продължи изпълнението и третите лица, придобили права вследствие например извършена продан запазват тези права. В такъв случай длъжникът няма право да върне собствеността си върху изгубените без основание вещи, в т.ч. и недвижими имоти. Единствената правна възможност за длъжника в такив случай е да ангажира имуществената отговорност на съдебния изпълнител, но това става в отделен исков процес, при чието започване ощетеният длъжник трябва да направи значителни разноски- за държавна такса, адвокатско възнаграждение, за възнаграждение на вещи лица. Резултатът от уважен иск срещу съдебен изпълнител е парично обезщетение.
Проблем възниква и ако след отказа за прекратяване на принудителното изпълнение срещу длъжник, който предварително е платил сумите по изпълнителния лист, бъдат събрани пари от сметките му или от трудовото му възнаграждение. Безсъмнено тези пари подлежат на връщане, но ако това не стане доброволно, трябва да се водят дела по общия исков ред, защото ГПК не предвижда специална процедура.
В Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. тенденциозно бяха орязани правата на длъжниците да обжалват действия на съдебен изпълнител с мотива, че така щяло да се ускори принудителното събиране на дългове. Няма официални статистически данни дали това се е случило, но факт е, че свеждането до мининум на съдебния контрол над актовете и действията на съдебните изпълнители откри възможност за злоупотреба с права както от органите на принудителното изпълнение така и от взискателите/крадитори/. Всъщност окръжните съдилища като единствена контролна инстанция са затрупани с жалби на длъжници срещу действия на съдебни изпълнители, които в повечето случаи не се уважават, защото законът /ГПК/ не дава право на длъжника да обжалва съответното действие на съдебния изпълнител.
Съвет: Ако длъжник има намерение ………..следва продължение………
Пълният текст на статията ще получите, ако дарите 10 лв. на БЧК за ФОНД ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЦА, ПОСТРАДАЛИ ПРИ ПЪТНО-ТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ IBAN в BGN: BG64UNCR 7630 1077 1341 33
BIC: UNCRBGSF
В отговор на мейла, с който изпратите копие от вносната бележка ще получите статията.
Благодаря Ви