Основен принцип в договорното право е, че договорите се сключват за да се изпълняват. Неизпълнението на една от страните внася несигурност в облигационната връзка и прави съмнително постигането на целта, за която е сключен договора. В такъв случай законът /чл. 87 от Закона за задълженията и договорите/ дава възможност на изправната страна, която е изпълнила всички свои задължения да прекрати договорното отношение. При едната хипотеза/ по чл. 87, ал.1 ЗЗД / чрез даване на подходящ срок на длъжника за изпълнение, а във втората / по чл. 87, ал.2 ЗЗД/- без предупреждение, но само в  три случая:1. когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти 2. ако поради забава на длъжника изпълнението  е станало безполезно 3. ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Двустранен договор /продажба, замяна, изработка, наем/ може да бъде развален при наличие на  предпоставките, изрично изброени в чл. 87 от Закона за задълженията и договорите . Тази  разпоредба  обаче не  изисква страната, която разваля договора да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в облигационната връзка. При двустранните договори всяка една от страните има едновременно качеството на кредитор и  длъжник, тъй като съществува взаимно зависима връзка между техните права и задължения. Правото да се развали двустранен договор/продажба, замяна, изработка, наем/ кореспондира с липсата на интерес у страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да съществува.

В практиката се срещат случаи, в които и  двете страни да са неизправни, т. е. всеки един от контрагентите да не е изпълнил или да е изпълнил лошо свое задължение. Двустранното неизпълнение обаче не е равнозначно на автоматично прекратяване на договора. Съществуването на такъв договор е нежелано и от двете страни, а правото не се стреми да запазва връзка, която не води до осъществяване на желаните от страните правни цели. Следователно при неизправност на двете страни, всяка от тях може да развали договора.

Предпоставки за разваляне на двустранен договор при неизправност на двете страни:

1.           Да е настъпила изискуемост на задълженията и на двете страни;

2.           Липса на взаимна обусловеност на задълженията на двете страни, т.е изпълнението на едната страна да не зависи от изпълнението на другата;

3.           Липса на готовност за изпълнение на договора

Има създадена задължителна практика по касационни дела/ по реда на чл. 290  ГПК/ на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, която признава възможността всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора./ Решение № 383 от 29.01.2016  г. по  гр.д.  № 2225/2015 г., Г. К., ІV г. о. на  ВКС и Решение № 151 от  09.12.2014 Г. по т.д. № 1970/2013 г.., т. к, І т. о.  на  ВКС/