Краткият отговор е, присъденото вземане се погасява по давност, но за да има сила това обстоятелство спрямо кредиторът, длъжникът трябва да установи по съдебен ред, че това вземане не се дължи. Обясненията за ефекта на погасителната давност в изпълнителния процес обаче са сложни. Наскоро Върховният касационен съд прие Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, с което счита Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. за изгубило сила и задължи съдилищата и съдебните изпълнители да съобразят решенията и действията си със задължителното тълкуване на разпоредбите на чл.116, буква в от ЗЗД във връзка с чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, а именно КОГАТО ВЗИСКАТЕЛЯТ НЕ Е ПОИСКАЛ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ ГОДИНИ И ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е ПРЕКРАТЕНО ПО ЧЛ. 433, АЛ. 1, Т. 8 ГПК, НОВА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ЗА ВЗЕМАНЕТО ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ ОТ ДАТАТА, НА КОЯТО Е ПОИСКАНО ИЛИ Е ПРЕДПРИЕТО ПОСЛЕДНОТО ВАЛИДНО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ.
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с извършването на всяко действие за принудително изпълнение. Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да движи процеса и сам да предприема изпълнителни действия, освен ако няма възлагане на ЧСИ съгласно чл.18 ЗЧСИ. Всяко отделно изпълнително действие трябва да бъде поискано от взискателя, който внася определени такси и по този начин съдебният изпълнител се задължава да предприеме съответното действие. Не всички поискани действия обаче прекъсват погасителната давност, а само тези, пряко засягат имуществото на длъжника . В тълкувателното решение са изброени действията, които прекъсват давността и тези, които нямат погасителен ефект.
Изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност
- · налагане на запор или възбрана
- · присъединяването на кредитора
- · възлагането на вземане за събиране или вместо плащане
- · извършването на опис и оценка на вещ
- · назначаването на пазач
- · насрочването и извършването на продан
Действия, които не прекъсват погасителната давност
- · образуването на изпълнително дело
- · изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение
- · проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки
- · набавянето на документи, книжа и др.
- · назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга
- · извършването на разпределение
- · плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. В съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1.т.8 от ГПК обаче не погасява вземането по изпълнителния лист. Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да му предаде изпълнителния лист и след това да образува ново дело при друг съдебен изпълнител. За да се предпази от тази възможност длъжникът разполага с иска по чл.439, ал.1 ГПК да оспори с иск изпълнението. Основание за този иск е изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителния лист. Искът се предявява пред съда и се насочва срещу взискателя. Ако съдът уважи иска, с влизане в сила на съдебното решение вземането по изпълнителния лист се счита за не дължимо и съдебния изпълнител е длъжен да прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1 т.7 ГПК. Съобразно задължителното тълкуване в т.10 на ТР № 2/2015 по т.д.№ 2/2013 изричен акт /постановление/ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело по перемпция / на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК/ не е предпоставка за допускане уважаване на иска по чл. 431 ал.1 от ГПК, основан на изтекла погасителна давност.