Ако след прекратяване на наемния договор наемателят напусне наетото жилище, но не изнесе всички свои вещи, наемодателят може да претендира за обезщетение. Най-често неприбрани остават мебели, черна и бяла техника. Освен в жилищни имоти, „забравени” мебели остават често и в отдадени под наем магазини и други търговски площи. Наемодателят не е длъжен съхранява чуждите вещи, но и не може да ги присвои или да се разпореди с тях. Това, което може да направи е да предяви иск за обезщетение , равняващо се на наемната цена за времето, през което е бил лишен от възможност да отдаде имота под наем поради навиращите се в него чужди вещи.
Задължението за връщане на наетия имот от страна на наемателя е установено от закона с разпоредбата на чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД. Връщането на наетата вещ по см. на чл.233, ал.1 ЗЗД не е просто изоставяне на същата. За да бъде върнато наетото жилище не е достатъчно наемателят да го напусне. Връщането е действие на наемателя, което се изразява в не само в предаване на ключовете за входната врата, но и изнасяне на всички вещи на наемателя. Връщането подлежи на доказване, което в съдебен процес може са стане чрез документ/ приемо-предавателен протокол/ или с изслушване на свидетели.
Ако наемателят не докаже, че е върнал наетото жилище, може да бъде осъден да плати обезщетение на наемодателя, ако в имота са останали вещи на наемателя.Състоянието на вещите е без правно значение за основателността на предявения от наемодателя иск, важна подробност е вещите да са съхранявани в жилището въпреки без съгласието наемодателя. Не е необходимо изрично противопоставяне на наемодателя, изразяващо се в изпращане на писмена покана до наемателя да си прибере вещите след като договора е бил прекратен. Наемодателят няма право да се разпорежда с чуждите вещи, но има право на обезщетение, но има право на обезщетение за ползата от която последния е бил лишен, изразяваща се в отдаване под наем на жилището на друг наемател.
В този смисъл има ново задължително за съдилищата решение на Върховния касационен съд- Решение № 477 от 20.07.2010 год. на ВКС, Гражданска колегия, ІІІ отд. по гр.д. № 1081 по описа за 2009 год. , постановено по реда на чл.290 от Гражданския процесуален кодекс за уеднаквяване на съдебната практика.