В  чл. 454 на Гражданския процесуален кодекс е уредена единствената хипотеза, при която принудителното изпълнение може да бъде спряно по искане на длъжника. Тази възможност е предоставена на разположение само на длъжниците-физически лица. От нея не могат да се ползват други длъжници като юридически лица, търговски дружества, както и еднолични търговци, когато се продава  вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец. Длъжникът –физическо лице не може да иска спиране на изпълнението на основание чл. 454, ал.1 от ГПК, ако се продава заложена или ипотекирана вещ.

Предпоставките за спиране на изпълнението по искане на длъжника са следните: 1. да не са започнали действия за продажба на вещта, обект на принудително изпълнение , т.е. движимата вещ да не е предадена в магазин или борса, да не е започнал явен търг с устно наддаване за движима вещ или да не е настъпил денят на публичната продан на недвижим имот 2. длъжникът  да   внесе 30 на сто от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист и да се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

В хипотезата на чл. 454, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител спира принудителното изпълнение и отменя насрочената публична продан или явен търг. Постановлението за спиране на изпълнението може да бъде обжалвано от взискателя. Докато изпълнението е спряно, наложените обезпечителни мерки/възбрани, запори/ запазват действието си до окончаленото плащане на дълга.

Ако длъжникът не плати някоя от вноските, съдебният изпълнител по молба на  взискателя продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Длъжникът не може да обжалва постановлението за продължаване на изпълнението.