Нормата на чл. 432 от Гражданския процесуален кодекс урежда случаите , в които изпълнителното производство се спира. Това са основания, които се явяват временна пречка за осъществяването на принудителни действия. Най-общо тези основания могат да бъдат класифицирани в пет групи.
На първо място принудителното изпълнение може да бъде спряно по искане на взискателя/ чл. 432, ал.2 ГПК/. В този случай съдебният изпълнител е обвързан от волята на взискателя без да има право да прeценява мотивите му.
Второто основание за спиране на изпълнителното дело е свързано с правосубектността и дееспособността на някоя от страните. Тази хипотеза се среща, когато взискателят и/ или длъжникът са физически лица и някой от тях почине или бъде поставен под запрещение след образуване на изпълнителното дело. Единственото изключение е , ако вече е било направено обявление за публична продан.
Третата група основания са свързани с необходимостта принудителните действия временно да бъдат преустановени, защото се открива значителна вероятност изпълнението да бъде осуетено поради липса на право на принудително изпълнение. По-конкретно това са случаите, когато има допуснато предварително изпълнение на съдебно решение и то бъде отменено или длъжникът представи обезпечение на взискателя във вид на залог или ипотека. Представянето на такова обезпечение е основание за спиране на принудителното изпълнение, и ако длъжникът е подал молба за отмяна на влязло в сила решение.При обжалване действията на съдебния изпълнител съдът , който разглежда жалбата може да спре изпълнението. По молба на трето лице , срещу което се извършва въвод във владение на недвижим имот ,съдът може да спре изпълнението и да му даде възможност на третото лице да подаде иск за установяване на правата си. Когато длъжникът е подал касационна жалба срещу въззивното решение въз основа на което е издаден изпълнителен лист, изпълнението може да бъде спряно с определение на касационния съд, ако жалбоподателят представи обезпечение/залог или ипотека/. Ако въззивното решение бъде отменено от касационния съд, принудителното изпълнение също се спира . Изпълнителните действия могат да бъдат спрени от съда и като обезпечителна мярка на бъдещ или настоящ иск.
Характерното за всички посочени по-горе основания за спиране на изпълнителното дело е, че е необходим съдебен акт /най-често определение/ въз основа на който съдебният изпълнител спира делото. Във всички горепосочени случаи на постановен съдебен акт , съдебния изпълнител е длъжен да се съобрази с нареждането за преустановяване на действията по изпълнителния лист. За да бъде зачетен, съдебният акт трябва да се предяви по съдебното дело.
Четвъртата група основания за спиране на изпълнителното дело са свързани с производствата по издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес и изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Петата група основания са такива, преценени от съдебния изпълнител. На първо място това са случаите, когато длъжникът внесе 30 от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист/но не и от дължимите разноски/. Друг такъв случай е преустановяването на продажбата на имущество под режим на съпружеска имуществена общност до изчерпване на предложеното от съпруга-не длъжник друго имущество. В тези случаи преценката както за наличие, така и за отпадане на пречките за движение на производството , изцяло е предоставена на съдебния изпълнител и той служебно предприема спиране или възобновяване на производството.