Все по-често камери се поставят на различни обществени места, предприятия, офиси  и дори в частни домове. Записите от тези камери при определени условия могат да бъдат годни доказателства в граждански и търговски спорове. За сега задължителна съдебна практика е само едно решение на Върховния касационен съд / РЕШЕНИЕ № 136 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г., Гражданска колегия, ІV гражданско отделение на  ВКС/. Делото е по трудов спор, при който дисциплинарното нарушение е заснето с камера за видеонаблюдение ,чийто запис е използван като  доказателство в процеса по оспорване на дисциплинарното уволнение.  Установено е, че всички служители са знаели, че рампата е под видеонаблюдение. Съдът приема, че при това положение е налице предвиденото отклонение от правилото на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си видеозаписът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно. Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на носителя /диск, касета и др./ по делото като веществено доказателство. Специфичният способ за възприемането му е  оглед, който регламентиран в чл. 204 от Гражданския процесуален кодекс. Огледът се осъществява с участието на двете страни. Установените при огледа  факти следва да се разгледат от съда заедно  с останалите обстоятелства по спора.

Задължителното тълкуване ,което ВКС дава относно веществените доказателства в гражданския процес е ,че по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес.