Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ дава възможност на съда да освобождава по своя преценка физически лица от задължението да внасят съдебни такси и разноски за заведените от тях дела. Тези, които искат да се възползват от тази възможност трябва да знаят следното:
1.Само физически лица могат да бъдат освободени от такси и разноски в съдебните производства. Търговци и други юридически лица не се освобождават от това задължение.
2.Освобождаването от задължението за такси и разноски се извършва от съда след конкретна преценка дали ищецът може да понесе разходите за конкретно гражданско дело.
3. Ищецът, който иска да бъде освободен от внасяне на съдебна такса и разноски трябва изрично да поиска това в исковата си молба. Допустимо е това да стане и с отделна молба, след като ищецът е получил указание на съда да внесе държавна такса за разглеждане на предявения иск. По това негово искане се произнася съдът, който проверява редовността на исковата молба.
4. Ответникът също има право да поиска освобождаване от задължение за внасяне на съдебни разноски, ако има основание на това. Искането трябва да бъде заявено изрично в отговора на исковата молба и да бъде придружено със съответните документи, доказващи основанието за освобождаване на такси и разноски в съдебния процес.
5.Освобождаването от задължение за внасяне на съдебна такса се извършва с определение на съда, в което изрично се посочва от кое задължение е освободена страната- от такси и/или разноски и причините за това. Ако съдът откаже да освободи ищеца от внасяне на съдебна таскса, определението може да бъде обжалвано пред по-горния съд.
6. За да уважи молбата за освобождаване от съдебни такси и разноски съдът взема предвид :доходите на лицето, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и други конкретни обстоятелства, от които може да се направи извод, че конкретно дължимият размер на съдебната такса или на разноските, които трябва да се внесат ,би лишил страната от достъп до правосъдие.Преценката се прави за всеки отделен случай, с оглед конкретния размер на таксата или разноските и обстоятелствата ,които възпрепятстват страната да ги внесе.
7. Основанието, което служи за освобождоване от съдебна такса и разноски, трябва да бъде доказано с документи от ищеца. Този, които иска да бъде освободен от задължение за такса и разноски трябва да представи на съда документи. Доходите на лицето и неговото семейно положение се установяват с декларация. Здравословното състояние, поради което ищецът няма достатъчно доходи и не е в състояние да внесе съдебна такса и разноски, се установява с документ от ТЕЛК.
8. Обстоятелството, че на ищеца е предоставена правна помощ по реда на чл.95 от ГПК, не води само по себе си до освобождаване от съдебни такси и разноски.
9. Ако ищецът бъде освободен от внасяне на съдебни такси и разноски, но искът му бъде отхвърлен/загуби делото/, ще бъде осъден да плати направените от другата страна разноски. Освобождаването от внасяне на съдебни такси и разноски не означава освобождаване от отговорност за разноски при неблагоприятен изход на процеса.
10. Когато съдът освободи страната от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , това разрешение е важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Ако първоинстанционният съд е освободил страната от задължение за такси и разноски, при обжалване на неговото решение по съществото на делото повторно искане не се прави.
11.Искането за освобождаване от съебни такси и разноски може да бъде направено не само при подаване на исковата молба, но и по-късно по време на съдебния процес, включително и при обжалване на първоинстанционното решение.
12. Ако определението на съда, с което е отказано освобождаване от такси и разноски по делото е влязло в сила, при промяна на обстоятелствата страната може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото.
По въпросите кой е компетентният съд, който трябва да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса има формирана задължителна съдебна практика в Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС.