Съдът може да разпореди страната / ищец, ответник/ да се яви лично, за да даде обяснения за съществени обстоятелства по делото. Обясненията, които дава страната са доказателствено средство в гражданския процес, затова начинът, по който те се изискват и събират е регламентиран със специални норми на Гражданския процесуален кодекс/ чл. 175-177 /, които са различни от правилата за разпит на свидетели. Като страни по делото дават обяснения: физическите лица; законните представители на юридическите лица/ управители на ООД, изпълнителни директори на АД и др./; . съдружниците в събирателно дружество; лично отговорният съдружник в командитно дружество. Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.
Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието представлява обяснение на страна по делото за осъществяването или не осъществяването на важен за спора факт, но не всяко признание на факт е доказателствено средство в гражданския процес. За да бъдат възприети като годно доказетелствено средство признанията на страна по делото трябва да се отнасят за факти, които имат значение за спора/относими факти/ и най- важното -тези факти да са неизгодни за страната, която ги признава, т.е тя да няма полза от тяхното осъшествяване или неосъществяване. Признанието на изгодни за страната факти се приема за нейно твърдение, което трябва да бъде доказано с други доказателствени средства/ документи, свидетели, експертизи/. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Съдебното признание има доказателствено значение, затова съдът го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото .
Нормата на чл. 175 от ГПК дава възможност съдебното признание да се извърши не само от страната, но и от нейния представител в съдебния процес/ напр. адвокат, родител, дете, съпруг/. Важна особеност е, че лицето, което прави съдебното признание трябва да има качеството на представител на страната към момента на неговото изявление пред съда.Например процесуалният представител / адвокат/ трябва да има актуално пълномощно за даденото дело и то да не е било оттеглено преди съдебното заседание, в което се прави съдебното признание. Когато това качеството „представител” е налично, изявленията на лицето се преценяват по правилото на чл. 175 от ГПК. Когато качеството „представител” /напр. при оттеглено пълномощно/ е било налично към минал момент, лицето може да бъде изслушано по делото в качеството му на свидетел.
Съдът не може служебно да пристъпи към разпит на страна по делото по реда на чл. 176 и сл. от ГПК. Ако някое съществено за спора обстоятелство е неясно описано в исковата молба или в отговора на ответника съдът дава указания на страните по реда на чл.145, ал.2 от ГПК да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
За да бъде допуснато събирането на доказателственото средство „обяснение на страната”, то трябва да бъде поискано от насрещната страна в исковата молба /ако тя е ищец/ или в отговора на исковата молба/ ако тя е ответник/ и това искане да е придружено с въпросите, на които страната трябва да отговори. Едва тогава съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.Според задължителната практика на Върховния касационен съд относно точното приложение на правната норма на чл. 176, ал. 3 ГПК изискването за редовно извършване на „съдебно признание на факт” е следното : на страната, която е задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които тя трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнение на това задължение. Това е така, защото законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни за нея факти, така и поведението й във връзка със събирането на това доказателство. Затова страната, от която се искат обяснения, трябва да бъде уведомена и за последиците от поведението си – ако откаже да даде отговор или не се яви да отговори на поставените въпроси, без да има основателна причина за това.
Когато редовно призованата и задължена страна, уведомена съобразно чл. 176, ал. 2 от ГПК не се яви за да бъде разпитана, или се яви, но откаже да отговори на поставените й въпроси без основателна причина както и когато е дала уклончиви или неясни отговори, законът предполага, че с това свое поведение тя цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти, и затова овластява съдът да счете, че фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са доказани.
Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд по реда на чл. 25 от ГПК за изпълнение на съдебните поръчки .
Съдебно признание на факти могат да извършват и подпомагащите страни/ лица, които са втъпили или привлечени по делото/. В такъв случай за тях важат същите правила както и за главните страни-ищец и ответник.
Може ли да бъде оттеглено съдебното признание ? Страната би могла да оттегли, да се откаже от направеното от нея признание на неизгоден за самата нея факт. Как ще процедира съда?Създадената с ГПК процесуалноправна уредба на доказателствените средства не съдържа изрични правила относно дължимото процесуално поведение на съда при оттегляне на вече направено от страната признание. Утвърдената съдебна практика всякога е възприемала признанието на страната за доказателствено средство, подлежащо на преценка от решаващия съд, наред с всички обстоятелства по делото , поради което последващото му отричане от признаващия само по себе си не води до отпадане на доказателственото му значение и изключването му от доказателствения материал по делото, а възлага в тежест на решаващия съд да прецени и двете с оглед на останалите надлежно събрани доказателства, като основе решението си на онова от тях /признание или отказа от същото/, което е възприел за отговарящо на истината.
Ако ответникът признае неизгоден за него факт, означава ли това, че той признава иска? Не, съдебното признание на факт не е равносилно на признание на иска. Когото ответникът признае неизгоден за него факт, съдът не е обвързан с неговото признание и при постановяване на съдебното решение взема пред вид всички обстоятелства и събраните за тях доказателства по делото. Когато ответникът признае иска, съдът длъжен да се съобрази с това и постановява определение за прекратяване на делото.