Върховният касационен съд е разгледал казус, при който съпруг на съсобственик  е ползвал общия имот и е бил осъден да плати обезщетение на останалите съсобственици. По този казус е създадена  съдебна практика Решение № 381 от 08.07.2010 г. по  гр. д. № 272/2009 г., Г.к., ІV г.о. на  ВКС. Състав на Върховният касационен съд се е произнесъл по следните въпроси – съпругът на съсобственик, който заедно с него ползва цялата вещ, дължи ли обезщетение на отстранения съсобственик и ако да, на какво основание – по чл. 31, ал. 1 ЗС или по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно нужно ли е отправяне на покана до него и е дал следните отговори:  Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Когато спорът е за ползването на съсобствена вещ между съсобственици, това е нормата, която урежда отношенията между страните. Право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците. Фактът, че само един от тях, независимо колко е голяма квотата му, я ползва изцяло, води до обогатяването му за сметка патримониума на другия съсобственик. В случая, обаче, законодателят е ограничил възможността да се търси отговорност, съответно обезщетение, от датата на поканата, отправена от не владеещият съсобственик. Това е така, защото с оглед общността на притежаваното субективно материално право, това е моментът, в който ползващият цялата вещ съсобственик ще има укоримо поведение /за разлика от общата хипотеза на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в която обезщетение се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта/.

 Когато съпругът на единия от съсобствениците сам ползва вещта, от значение е дали е за лични нужди, извън тези за семейството. Ако е така, между него и не владеещия собственик отношенията се уреждат по правилата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

 Когато съсобствената вещ се ползва изцяло само от съпруга на един от съсобствениците, но за нуждите на семейството, то задължението за обезщетение на другите съсобственици по силата на чл. 25 СК (отм.) възниква като солидарно за двамата съпрузи. Такова е то и, когато вещта изцяло се ползва за нуждите на семейството от съпруга-съсобственик или от него и съпруга-не собственик. Във всички тези хипотези солидарната отговорност и на двамата съпрузи /съсобственик и несобственик/ се подчинява на правилата на чл. 31 ЗС. Нужна е покана от невладеещия съсобственик, като е достатъчно тя да бъде отправена и до единия от съпрузите-ползуватели.

Изводи: Ако съсобствения имот се ползва изцяло само от съпруга на един от съсобствениците, но за нуждите на семейството, то двамата съпрузи солидарно дължат обезщетение на останалите съсобственици. В този случай е необходима покана от невладеещия съсобственик и обезщетението се дължи от деня на получаване на поканата , т.е. задължението е само за бъдеще време до преустановяване на ползването на имота.

Ако съсобствения имот се ползва изцяло от съпруга на един от съсобствениците, но за негови лични нужди, в това число и за търговска дейност, той отговаря пред останалите съсобственици по правилата на неоснователното обогатяване. В този случай обезщетение се дължи и за минало време , от датата на неоснователното обогатяване, т.е от началото на ползването на имота от съпруга на съсобственик.