При съдебна делба на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, може да бъде възложено на бившия съпруг при условия, определени в чл. 349, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Жилището да е неподеляемо, ако от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗУТ.
Условия, при които бившият съпруг може да иска възлагане на неподеляемо жилище:
1. жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод;
2. на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака
3. претендиращия възлагане съпруг не притежава друго жилище.
Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.
Решението на брачния съд относно предоставяне на родителските права е от съществено значение за правото на възлагане на неподеляемото жилище.
Комуто съдът е възложил упражняването на родителските права на родените от брака непълнолетни деца, този родител има право в делбения процес да иска възлагане на жилището.
Ако при прекратяването на брака поради развод, брачният съд е предоставил упражняването на родителски права на всеки от родителите, при две или повече родени от брака деца, и всеки един от бившите съпрузи има заявена възлагателна претенция и не притежава друг жилищен имот, следва че и двамата бивши съпрузи отговарят на условията на закона.Съобразно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСКГ на ВКС , в действащата хипотеза на чл. 288, ал. 2 от отменения ГПК, идентична на чл. 349, ал.1 ГПК съдът не разполага с компетентност за преценка и избор на кого от претендиращите съделители да възложи имота, поради липса на законова основа за това.
Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.
Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.
Неподеляемото жилище се изнася на публична продан, ако и двамата бивши съпрузи, отговарят на изискванията на чл. 349, ал.1 ГПК за възлагане на имота./ т. 4 от ТР № 1 от 2004 г- на ОСГК та ВКС/.
Ако и двамата бивши съпрузи отговарят на условията на закона, то претенцията на нито един от тях не може да бъде уважена поради липса на законова база за преценка на конкуриращите основания. Делбата се извършва чрез изнасяне имота на публична продан.
Кога и как се прави искането за възлагане на неподеляемо жилище?
Искането за възлагане на жилището се прави във втората фаза на делбения процес /чл. 349, ал.4 ГПК/., т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата.
Претенцията за възлагане на жилището може да бъде заявена писмено или устно, но това трябва да стане най-късно в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.
При постановяване на съдебното решение за извършване на делбата съдът взима под внимание всички факти, които имат значение за претендираното право, включително и тези настъпили след предявяване на иска за делба , но са от значение за спора.
Меродавен момент за преценка на факта на непълнолетието на родените от брака деца е приключване устните състезания в първата инстанция/т. 5 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Пример: Устните състезания приключват в последното съдебно заседание , което е било на 20.02.2012 г., съдебното решение за допускане на делбата е влязло в сила на 12.12.2013 г., а съдът постановява решението за извършване на делбата и възлагане на имота на 25.05.2016 г. Дали родените от брака деца се преценява към датата 20.02.2012 г., без значение ,че към 25.05.2016 г. децата вече са пълнолетни.
Ползват ли се от привилегията на чл.349, ал.1 ГПК родителите на лица, поставени под запрещение ?
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице, при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи.
С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетни лица.
Когато родителите имат качеството на попечител или настойник и упражняват родителските права, то възможността съдът да извърши възлагането на основание чл. 349, ал.1 ГПК в полза на бившия съпруг, упражняващ родителки права, е допустимо и социално оправдано, с оглед и дължимата обществена защита на лицата, страдащи от тежко заболяване и в неравностойно положение /т.6 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Срещу правото на бившия съпруг-съделител да му бъде възложено неподеляемото жилище възниква задължението му да уравни дяловете на другите съделители.
Уравняването на дяловете се извършва с друг имот или с пари.
Не е задължително другият имот да е жилищен. За уравняване на дела може да служат земеделски или поземлени имоти. Същите обаче трябва да бъдат част от делбената маса.
Ако в делбената маса липсват други имоти или тяхната стойност е недостатъчна за уравняване на дяловете на другите съделители, се допуска уравняване с пари. Варианти за образуване на делбени дялови и/или уравняването им с пари се разработват от назначено от съда вещо лице. Възможна е и спогодба между съделителите.
Как се оценява имота при възлагане ?
Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице. Стойността на имота, определена от вещо лице във втората фаза на делбения процес/ експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата/ служи основа при извършване на уравняване на дяловете на съделителите в пари.
Кога и как се заявява искането за възлагане на делбения имот ?
Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.
Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?
Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес. Особеното на този вид тези решения е, че те могат да бъдат обезсилени, ако уравнението на дяловете не бъде изплатено в шестмесечен срок от влизането на решението в сила. Страната, на която е възложен имотът, трябва да представи на съда документ, че е извършила плащането в срок, в противен случай решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.