За да се улесни достъпът до правосъдие на някои категории лица, за които е признато от законодателя, че са социално и икономически по-слабата страна в гражданския процес, е уредена възможността да бъдат освободени от задължението за внасяне на съдебни такси и разноски. Преценката на законодателя за освобождаване от внасяне на държавни такси се определя не характера на самото право или начина на неговата защита. Например : съдебни производства, образувани по искове на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения, искове за издръжка и др.

Освобождаването от тези задължения произтича пряко от закона- чл.83 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Тези, които се позовават на чл. 83 ГПК  трябва да представят документ, от който се вижда, че попадат в някоя от категориите лица, освободени от държавни такси и разноски. Съдът проверява твърденията на страната с оглед представените от нея документи. В исковата молба не се прави изрично искане за освобождаване от внасяне на съдебна такса и разноски на основание чл. 83, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл. 83. ал.1 от ГПК  такси и разноски по производството на делата не се внасят:

1. от ищците – работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;

2. от ищците – по искове за издръжка;

3. по искове, заведени от прокурор;

4. от ищеца – по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;

5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.

Ако уволнен работник заведе дело за отмяна на уволнението, за възстановяване на работа или за дължими обезщетения по Кодекса на труда, той не дължи съдебна такса  при завеждане на делото нито разноски, ако се налага да се плаща на вещо лице или свидетели. Държавна такса не внасят лицата, които по закон имат право на издръжка и се налага тя да бъде потърсена от длъжника по съдебен ред. Увредените от престъпление, които не са предявили граждански иск в наказателния процес също не внасят съдебни такси и разноски, ако предявят иск за обезщетение пред граждански съд, но само след като присъдата влезе в сила.

Ако страната е освободена от задължение за внасяне на разноски/ възнаграждение на вещи лица,за свидетели/  при условията на чл.83, ал.1 от ГПК, възлагането на разноски в нейна тежест е недопустимо, тъй като по силата на закона тя се счита освободена от заплащане на разноски. С други думи,  ако искът на работник, произтичащ от трудово правоотношение /напр. за отмяна на уволнение, за работни заплати/ бъде отхвърлен, ищецът няма да бъде осъден да плаща разноските по делото. В този смисъл Определение № 67 от 10.02.2009 г. по гр.д.№7/2009 на ВКС, ІV гражданско отделение.