Нерядко се случва лице, което има задължение към другиго да предприеме действия за осуетяване възможността да изпълни задължението си. Например:  да повреди, унищожи или подмени вещта, чието връщане дължи; да прехвърли собствеността на жилището или автомобила си ; да не предприеме действия за събиране на свое вземане , защото знае, че с получените средства ще трябва да погаси свое задължение

 Законът предоставя редица средства за защита срещу такива действия на недобросъвестната страна Едни от тях могат да се предприемат преди да се подаде иск в съда срещу неизпълняващата задълженията си страна; други – по време на самото исково производство; трети са предназначени за обезпечаване на вземането по време на изпълнителния процес.

Как можем да обезпечим своето вземане ? Основните способи за предотвратяване на последиците недобросъвестни или злоумишлени действия на длъжника  са  учредяване на залог и ипотека. Те могат да се договорят едновременно със сключването на основната сделка, осигуряват надеждна защита на изправната страна и са гаранция за изпълнение на договора. Учредяването и правното действие на залога и ипотеката са регламентирани в Закона за задълженията и договорите.

Запорът е процесуално средство за защита на кредитора в предстоящ или висящ исков процес или започнало принудително събиране на вземане. Запорът се допуска с определение на съда , който  издава за целта  обезпечителна заповед. Запорът се налага от съдебен изпълнител, който изпраща на длъжника запорно съобщение.

Запор върху движими вещи/ автомобили, мебели, машини, произведения на изкуството и др./. Ако кредиторът очаква, че длъжникът недобросъвестно ще възпрепрятства реалното изпълнение на влязло в сила съдебно решение, той може да поиска запор върху движими вещи на длъжника. По разпореждане на съдия-изпълнителя  движимата вещ, предназначена за принудително удовлетворяване на взискателя, се предава на длъжника или на трето лице за да бъде пазена до нейното продаване и се забранява на длъжника да се разпорежда със запорираната вещ.

 Запор върху вземания/ заплата, пенсия, банкови влогове и депозити/.С тази мярка се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника. По този начин при влязло в сила осъдително решение, третото лица ще плати директно на кредитора.

Възбрана върху недвижим имот цели да осуети разпореждането с имота, от чиято продажна цена  би могъл да се удовлетвори кредитора. Възбраната се допуска от съда с определение и обезпечителна заповед и се вписва в имотния регистър. Службата по вписванията съобщава на длъжника за извършеното вписване.Ако има влязло в сила осъдително решение, съдия–изпълнителят обявява възбранениея недвижим имот на публична продан.

Законът не позволява налагане на запор или възбрана по отношение на следните вещи: вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство ; необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец; необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; машините, инструментите, пособията и книгите, необходими за упражняване на свободна професия или занятие ;земите на длъжника, в размери определени от закона и др.

От тази привилегия обаче не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.От закрилата върху земите и жилището не  се ползват и длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.