Повечето срокове за страните в гражданския процес са прекратителни, наричани още преклузивни. Те имат за цел да подтикнат участниците в процеса навреме да осъществят дадените им от закона процесуални права, затова след изтичането на срока правото да се извършват определени действия пред съда се прекратява. „Вратичката в закона ” е, че някои срокове могат да бъдат продължени или възстановени, тези възможности разглеждаме в отделна статия. Виж Продължаване и възстановяване на процесуален срок Съветник за водене на дела
Сроковете в съдебния процес обикновено са определени в Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Те са едноседмични, двуседмични и месечни. Едноседмичен срок се дава за отстраняване на нередовност на искова молба, за обжалване на определения на съда, с които се прегражда движението на делото, за обжалване на глоби, за искане за поправка на протокол от съдебно заседание и други. Двуседмични са сроковете: за подаване на въззивна жалба/жалба срещу решението на първоинстанционния съд/ , за отговор на въззивната жалба, за получаване на съдебни книжа след залепване на уведомление, за подаване на възражение срещу заповед за плащане и други. Едномесечен е срокът за касационно обжалване на съдебно решение, за отговор на касационна жалба, за подаване на молба за отмяна на неприсъствено решение, за предявяване на иск срещу длъжник, който е възразил срещу заповед за плащане и други.
Съдът по своя преценка определя срок за събиране на доказателства, за внасяне на разноски, за представяне на писмена защита след приключване на устните състезания и прочее.
Как се броят сроковете в гражданския процес обясняваме в отделна статия. Виж Изчисляване на процесуални срокове Съветник за водене на дела
Най-важното правило по отношение на сроковете в гражданския процес е това на чл. 64, ал.1 от ГПК , а именно процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Което означава, че просрочената жалба се оставя без разглеждане, защото правото на жалба е прекратено с изтичане на определения в закона срок. Ако в този срок решението или определението не е било обжалвано, то влиза в сила.
Друга неблагоприятна последица от неспазването на процесуален срок е определена в чл. 133 от ГПК. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор на исковата молба, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не предяви насрещен или инцидентен иск и не привлече трето лице да му помага, той губи възможността да направи това по-късно.
И още чл. 416 ГПК . Ако в двуседмичен срок от получаване на заповед за плащане, длъжникът не възрази срещу нея, кредиторът му ще се сдобие с изпълнителен лист и длъжникът не може повече да оспорва дълга.
Съвет: когато някой започне съдебно дело или бъде привлечен като ответник , трябва да спазва процесуалните срокове под страх, че ще загуби правото си да прави искания пред съда и да обжалва неговите актове. Сроковете в гражданския процес са сравнително кратки и време за губене няма. Организирайте навреме защитата си.