За да бъдат разгледани от съда исковата молба или заявлението за издаване на заповед за изпълнение , те трябва да съдържат адреса на ответника/ длъжника. Това е задължителен реквизит , без който молбата ще бъде оставена без движение и на ищеца ще бъде даден срок да посочи адреса на ответника. Ако ищецът не стори това, исковата молба ще му бъде върната. Недопустимо е срещу адрес на ответника в исковата молба или заявлението за издаване на заповед за плащане да бъде написано – неизвестен.
Паричните задължения възникват от договорни отношения или от непозволено увреждане, затова при възникване на вземането кредиторът винаги знае името на неговия длъжник и адресът му. Ако кредиторът е проявил нехайство и не се е погрижил за събере данни за самоличността и адреса на своя длъжник, той не може да разчита на съдебна защита. Ето защо в исковата молба трябва да бъде посочен адреса на длъжника, който е известен на кредитора-ищец. На този адрес ще бъде изпратено съобщение за делото и книжата по него.Ако след няколко посещения на този адрес съдебният връчител установи, че лицето е непознато на живеещите на адреса или ответникът е напуснал същия , съдът служебно прави справка в Националната база данни „Население”. Ако се установи, че лицето, посочено като ответник в исковата молба има регистриран постоянен адрес, съобщението за делото се изпраща на този адрес, но ако лицето не живее на него или че е напуснал пределените на страната, съдът на основание чл.29,ал.2 от Гражданския процесуален кодекс назначава особен представител. Особеният представител е правоспособен адвокат, който може да извършва всички процесуални действия, а тези , за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Ответникът с неизвестен адрес, когато е физическо лице с постоянен адрес в България, но е напуснало пределите на страната или физическо лице, което живее в страната, но не на регистрирания постоянен адрес. Ответник с неизвестен адрес е и български гражданин, живеещ в чужбина, който не е вписани в регистъра на населението и не е да посочал постоянен адрес в Република България. Такива граждани се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на гр. София съгласно разпоредбата на чл.93, ал.4 от Закона за гражданската регистрация.
Когато ответникът е лице с неизвестен адрес или лице, което не живее на постоянния си адрес, възниква въпроса за местната подсъдност или кой съд е компетентен да реши спора. В чл. 107, ал.1 на ГПК са регламентирани правилата за предявяване на иск срещу лице с неизвестен адрес. Тук следва да уточним, че те се отнасят само за физически лица, защото адресите на търговците и другите юридически лица са известни по презумпция, тъй като същите са вписани в съответните публични регистри. Иск срещу физическо лице с неизвестен адрес или срещу лице, което не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник. Пълномощникът трябва да е известен на ищеца преди завеждане на иска. Ако ответникът няма пълномощник, искът се предявява по постоянния адрес на ищеца. Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.
За по-голяма пълнота на изложението, трябва да отделим внимание и на международната компетентност на българските съдилища, уредена в чл.4 от Кодекса на международното частно право. Български съд е компетентен да разреши граждански или търговски спор, когато ответникът има обичайно местопребиваване в България, което означава, че ответници по такива дела могат да бъдат и чужди граждани, които живеят и/или работят в България или притежават имоти в страната. Те не се считат за лица с неизвестен адрес, тъй като имат разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България и са посочили свой постоянен адрес.
Особеност при заповедното производство
Ако длъжникът не може да бъде намерен на посочения в заявлението адрес и връчителят е отбелязал на призовката, че такова лице не е познато и/или не живее на адреса , съдът е длъжен служебно да направи справка в Националната база данни „Население” и ако установи, че длъжникът няма постоянен адрес в България, отказва да издаде заповед за плащане. В такъв случай кредиторът разполага с възможност да предяви вземането си по исков ред. Ако длъжникът има постоянен адрес в България, заповедта за изпълнение се връчва на този адрес по правилата на ГПК.
В заповедното производство особени представители не се назначават.
Постоянен адрес в Република България имот всички български граждани с изключение на тези, които живеят в чужбина и не са вписани в регистъра на населението. Постоянен адрес в България имат и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България както и чужденците, получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Срещу лицата, които имат постоянен адрес в България, независимо дали живеят на него може да бъде издадена заповед за изпълнение. Такава заповед не може да бъде издадена срещу чужденци, които пребивават временно в страната ни; срещу чужденци, които пребивават извън пределените на страната както и срещу български граждани, които живеят в чужбина и не са вписани в регистъра на населението.