Лицата, които имат право да представляват търговеца, включително да сключват сделки от негово име , са :
1. Управителят/ изпълнителният директор на търговското дружество
2. Прокуристът
3. търговският пълномощник в рамките на пълномощното
Лицата, изброени по-горе имат право да сключват договори и да поемат задължения от името на дружеството. Прокуристът и търговският пълномощник притежават представителна власт по силата на нотариално заверено пълномощно/ чл. 21, ал.1 и чл.26, ал.1 ТЗ/. Особеност при търговските помощници каквито например са продавачите в магазините : когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там/чл.30, ал.2 ТЗ/. Например : ако продавач-консултант на мобилен оператор сключи договор извън магазина, в който работи, договорът ще бъде сключен от лице без представителна власт.
Лицата, които не са законни представители на търговеца/управител, прокурист/ и не са негови търговски пълномощници не притежават представителна власт да сключват сделки от името на търговеца.
Какво се случва, когато лице, което не попада сред изброените по-горе извърши действия, от които произтичат права и задължения за търговеца ?
Ако не се касаеше за търговец, а за физическо лице, то сключените сделки без представителна власт са недействителни /чл. 42 от Закона за задълженията и договорите/. В търговските отношения обаче е възприет друг принцип – извършените действия от лице без представителна власт обвързват търговеца, ако той веднага не се противопостави на тях. Тези сделки се намират в състояние на висяща недействителност, казано на юридически жаргон. Тази висяща недействителност трае докато управителят на дружеството не узнае за действието. Ако веднага след това той се противопостави, сделката се счита за недействителна. Санирането на такива сделки се презюмира, щом лицето, което представлява търговеца не се противопостави веднага след узнаването им. Този принцип е възприет в чл.301 от Търговския закон- когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Примери за сключени сделки без представителна власт има много в ежедневната търговска практика. За илюстрация посочваме някои от тях. Служител в търговско предприятие прави заявка на превоз и същата е приета от превозвача, т.е. налице е сключен договор за превоз от лице без представителна власт. Ако управителят на фирмата-възложител не се противопостави веднага и превозът е извършен, счита се ,че превозният договор е валиден.
Служител в търговско предприятие поръчва стоки/напр. консумативи/ за фирмата и същите са доставени на адреса й. Договорът за продажба е валиден, ако управителят на фирмата не възрази веднага при получаването им.
Лице, което не разполага с представителна власт наема помещение за офис на фирма. Договорът за наем обвързва фирмата, ако управителят й не възрази след като е научил за наетия офис.
Презумпцията на чл. 301 ТЗ намира приложение, когато действията са извършени от лица без представителна власт или при превишение на представителната власт. Хипотези:
– Действия на мним представител /лице се представя за управител на търговско дружество, но всъщност не е /
– Действия на лице с прекратена представителна власт/ сменен управител на дружество или прекратено пълномощно на прокурист и търговски пълномощник/
– Превишение на представителната власт е възможно само при търговските помощници и пълномощниците с изрично пълномощно за извършване на конкретни действия и сделки. Например търговецът е възложил на свой служител да намери подходящо помещение за склад, а той сключва договор за наем.
Особеност : чл. 301 ТЗ урежда не само сключване на договори, но и извършване на всякакъв вид действия от лице без представителна власт, които имат правни последици за търговеца. Например: даване на оферти/предложения/ за извършване на услуги.
Какво е необходимо да се направи за да се възпрепятства действието на презумпцията на чл. 301 ТЗ относно валидността на действия на лица без представителна власт ?
Противопоставяне на предприетото действие след веднага неговото узнаване.
Кой трябва да се противопостави на действието, извършено без представителна власт. ?
Законният представител на търговеца / управител, прокурист/ само може да се противопоставят на действия на лице без представителна власт, които пораждат правни последици за търговеца.
Как управителят на дружеството може да узнае за извършени действия от лица без представителна власт ?
Законът не въвежда специални изисквания за начина, по който това узнаване може да се осъществи: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в счетоводството на търговеца; вписването в публичен регистър (напр. вписване на актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя, или прекратява друго вещно право); уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. В практиката най-често се срещат следните хипотези: управителят на дружеството е уведомен от свои служители за извършени от тях или от техни колеги на действия без представителна власт или управителят научава за сделките от получени фактури за извършени доставки, заявени от служител на търговеца без представителна власт.
Кога и как трябва да се направи противопоставянето ?
Законът казва, че противопоставянето трябва да бъде направено веднага след узнаването. В противен случай се смята, че търговецът потвърждава действията, извършени без представителна власт.
Законът обаче не въвежда специални изисквания за начина, по който трябва да бъде извършено противопоставянето. По правна своята същност то представлява изрично волеизявление, което трябва да достигне и да бъде прието от насрещната страна. Това може да бъде направено устно или в писмена форма. И в двата случая обаче противопоставянето трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването на действията на мнимия представител.
Мълчанието на търговеца представлява ли потвърждаване на действие на лице без представителна власт ?
В правната теория теорията и в търговската практика се приема, че мълчанието на търговеца в хипотезата на чл. 301 ТЗ се приравнява на съгласие („потвърждаване“) на извършените от негово име, но без представителна власт, действия.
Съдебната практика разграничава няколко хипотези, при които се приема, че липсва противопоставяне от търговеца на извършените без представителна власт действия, а именно: при наличие на данни за отразяване на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др.; при фактическото ползване на вещта от търговеца – наемател и плащането на наемната цена за част от периода на действие на договора; при приемането на извършената работа /СМР/ от страна на възложителя.
Намира ли приложение правилото на чл. 301 от ТЗ, в случаите на колективно представителство на търговеца , когато действието е извършено само от едно от лицата , осъществяващи това представителство ?
Пример Търговското дружество се представлява от двамата управители заедно. Договор е сключен само от единия от тях в хипотезата на действие без представителна власт. Другият управител може да възрази веднага след узнаването на сделката. Ако не го направи порочната сделка се санира и поражда правни последици.
Специфика при прилагането на чл. 301 от ТЗ в хипотезата на съвместно представителство на търговец е налице единствено относно начина, по който търговецът може да се противопостави на действието, което е извършено от негово име от едно или част от представляващите го заедно лица. В този случай, ако веднага след узнаването, дори само едно от останалите лица, осъществяващи съвместното /колективното/ представителство, се противопостави на извършеното от името на търговеца действие, задължителната съдебна практика приема, че презумпцията по чл. 301 от ТЗ не намира приложение, тъй като в този случай липсва „мълчаливо съгласие“ на търговеца.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ : Целта на правилото на чл. 301 от ТЗ е да предотврати съществуването на висящо недействителни договори неограничено във времето. По този начин се създава сигурност и стабилност в отношенията между страните по такива договори, като се отнема възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период от време да се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без представителна власт.