Възстановяване на срока за обжалване на ревизионен  акт е една изключителна възможност, от която данъчнозадължените лица могат да се възползват в случай , че жалбата им е била просрочена. Правната уредба се съдържа в чл. 89 от Административно процесуалния кодекс, към който препраща разпоредбата на чл. 26 от Данъчно осигурителния кодекс.

Възстановяване на срок може да се иска , само когато е била подадена жалба, но тя е била оставена без разглеждане заради неспазен срок. Срокът за обжалване е преклузивен/прекратителен/ и с изтичането му се прекратява правото на данъчнозадълженото лице да оспори ревизионния акт. Ако жалбата е подадена след изтичането на 14 дни от връчването на ревизионния акт, тя не се разглежда по същество от решаващия орган. Решението на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при централното управление на Националната агенция за приходите се съобщава на жалбоподателя и му се връща просрочената жалба. В този случай той има две възможности: да обжалва решението, ако счита ,че то е неправилно или да поиска възстановяване на срока за обжалване.

Искането на възстановяване на срока за обжалване на ревизионен акт се прави в седемдневен срок от съобщаване на решението на решаващия данъчен орган за оставяне на жалбата без разглеждане. Този срок е законоустановен в чл. 89, ал.1 от АПК и  не може да се продължава от данъчната администрация по реда на чл. 25 от ДОПК.

Единственото основание за възстановяване на срока за обжалване е  пропускането му да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Според установената съдебна практика, споделяна и от данъчната администрация , особените непредвидени обстоятелства  трябва да са непосредствена причина за пропускане на срока. Това са обстоятелства, които заявителят не е бил длъжен или не е могъл да предвиди, не е могъл да им се противопостави, полагайки грижата на добър стопанин. С други думи обстоятелствата заради които е пропуснат срока за обжалване следва да са от непредвидим и непреодолим характер , т.е. такива, които не зависят волята на страната.

Искането за възстанявяване на срока  за обжалване на ревизионен акт се прави пред директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при централното управление на Националната агенция за приходите, компетентен да разгледа жалбата срещу акта. Към искането се прилага върнатата жалба. Законът не изисква жалбоподателят да представя доказателства относно обстоятелствата за пропускане на срока, но такива се необходими с оглед преценката на основателността на искането. На доказване не подлежат само общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно / чл. 37, ал.2 АПК/. За такива факти не се изисква  посочване на доказателства от заявителя.

 Решението за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на ревизионен акт се постановява от директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при централното управление на Националната агенция за приходите и се съобщава писмено на заявителя. Няма изрична разпоредба, която да посочва дали това решение подлежи на обжалване пред съответния съд, нито дали акта на съда подлежи на обжалване пред по-горната инстанция. Според нас, правото на жалба срещу решението, с което не се възстановява срока за обжалване на ревизионен акт , се извежда от общите разпоредби на АПК, които дават възможност на всеки, чиито права са засегнати да обжалва акта пред административния съд. Определението на този съд е окончателно по аргумент от чл.88, ал.3 АПК.