Най-честият спор между наследници е ,на кого „се пада“ наследения апартамент. Ако не се постигне разбирателство, спорът стига до съда и се решава в исков делбен процес. Нормативно този казус е уреден в чл. 349, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, който дословно възпроизвежда текста на чл. 288, ал.3 от отменения ГПК от 1952 г. Законът казва „ Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска делбеният имот да бъде поставен в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.“ За да се създаде устойчивост и предвидимост на съдебната практика през 2004 г. върховните съдии приеха Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Така се създаде задължителна съдебна практика. Несъобразяването с нея е основание за допускане на касация и отмяна на въззивното съдебно решение/ решение на окръжен съд по делбено дело/.
Право на възлагане на наследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят-наследник, който е живял в наследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.
Правото на възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК възниква при следните предпоставки:
1. Делбеният имот да е жилище , т.е. имотът по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
2. Жилището да е неподеляемо, т.е от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗУТ.
3. Делбеният имот да е служил за жилище на наследодателя.
4. Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище.
5. Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на наследството/датата на смъртта на наследодателя/.
Няма право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК съделител, който:
1. Не е наследник на починалия собственик/съсобственик на жилището;
2. Е наследник на наследник на починалия собственик на жилището, но притежава идеални части от него в резултат на сделка/ дарение, покупко-продажба, договор за издръжка и гледане/.
3. Не е живял в жилището към датата на смъртта на собственика. В закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ (т.е. процесното жилище). Според ВКС / ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК/ това изискване „ предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.“
Примери: Две сестри наследяват жилището на своите родители, което е било съпружеска имуществена общност . Едната сестра има 1/6 от него, другата 5/6. Различните квоти са резултат от прехвърлителна сделка/договор за издръжка и гледане/, която бащата е сключил с едната от дъщерите си. Право на възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК не възниква, защото съсобствеността е от т.нар. смесен тип , защото е възникнала в резултат на наследяване и сделка./точка 8 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/
Две сестри наследяват жилището на своя баща , но нито една от тях не е живяла с него при откриване на наследството. Право на възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК не възниква, дори и някоя от съделителките да не притежава собствено жилище.
Делба на неподеляемо жилище между дъщерята на починалия собственик и жената, с която той е живял преди смъртта си и на която е дарил 1/6 идеална част. Право на възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК не възниква, защото съсобствеността е от смесен тип- наследяване и дарение.
Съделителят , който иска възлагане на неподеляемо жилище трябва пряко и пълно да докаже предпоставките за възникване на правото по чл. 349, ал.2 ГПК.
При така очертания предмет на доказване/ неподеляемо жилище, наследник без друго жилище, който е живял в делбения имот/ най-големи трудности се срещат при доказване на правнорелевантния /значимия за правото/ факт, че претендиращият съделител е живял в имота. Това обстоятелство може да бъде доказвано с всички допустими в ГПК средства- свидетелски показания, документи и т.н. На съдебно установяване подлежат конкретни за случая обстоятелства. Това са житейски факти, различни по всяко едно дело.
Съделителят ,който претендира да му бъде възложен имотът носи тежестта пряко и пълно да докаже, че е живял в делбеното жилище заедно със своя наследодател непосредствено преди смъртта му. Не е достатъчно само да се представи само документ за регистрация на постоянен адрес, това е така защото постоянният адрес може да не съвпада с адреса на местоживеене. Постоянният адрес е този, на който българския гражданин получава официалните съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт. Често се случва хората да не живеят на постоянния си адрес/адрес по лична карта/.
Другият съществен въпрос, на който са отговорили върховните съдиив тълкувателното решение е относно преценката на условието съделителят с възлагателна претенция „да не притежава друго жилище“. Проблемът възниква, когато преди или по време на делбения процес, съделителят, претендиращ възлагане на наследственото жилище , се е разпоредил с друг свой жилищен имот. Това разпореждане съставлява ли това злоупотреба с права и дали е пречка да се извърши възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК ? Според ВКС , ако съделителят отговаря на всички условия на закона и няма заявена друга възлагателна претенция, извършеното разпореждане е неотносимо към спора.“ След като законът формулира изчерпателно условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на искане за възлагането от другите съделители, извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за уважаване на възлагателната му претенция“. С други думи, ако никой от другите съделители не направи искане за възлагане на имота, съдът не взема пред вид факта, че съделителят, който иска да му бъде възложен имота, преди това е продал/дарил свое жилище. Ако има и друг съделител- кандидат за възлагане делбения имот и този друг кандидат също отговаря на изискванията на чл. 349, ал.2 ГПК, извършеното разпореждане със жилище от неговия конкурент не може да се квалифицира като злоупотреба с права, тъй като създаденото отрицателно условие за възлагане / да не притежава друго жилище/ не влияе на преценката по създадената конкуренция.
Критерий за предпочитане на съделител, комуто да бъде възложено жилището
При спор между двама и повече съделители, които отговарят на изискванията на чл. 349, ал.2 ГПК да им бъде възложен делбения имот/ не притежават друго жилище и са живели заедно с наследодателя към деня на смъртта му/, съдът взема пред вид кой от претендентите предлага най-висока цена/ чл.349, ал.2 ГПК, предложение последно/.Критерият за предпочитане на съделител, на който съдът да възложи имота , е най-висока предложена цена.
Възлагане на неподеляемо жилище в общ дял е недопустимо
Може ли при конкуренция между няколко съделители , те да се групират и жилището да им се възложи в общ дял ? Категоричният отговор на върховните съдии е, че не може да има групиране на наследниците и възлагане на делбения имот в общ дял.
Как се оценява имота при възлагане ?
Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице. Стойността на имота, определена от вещо лице във втората фаза на делбения процес/ експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата/ служи за база на съда при преценката на предложената най-висока цена както и за извършване на уравняване на дяловете на съделителите в пари.
Как се правят предложения от съделителите за цена на възлагане на имота ? /Това важи само в случаите ,когато двама и повече съделители имат право да им бъде възложен имота./
Законодателят не е уредил конкретна процедура за определяне на приоритетното предложение. За да се гарантира равенството на страните съдът провежда в хода на съдебното следствие тайно наддаване между съделителите- претенденти. В определено за наддаването открито съдебно заседание, всеки от съделителите трябва в писмена форма, в затворен плик да предостави на съда подписано лично или от пълномощник (в рамките на мандата му) предложение при минимална цена за имота, тази по експертизата. Пликовете с предложенията се отварят в присъствие на призованите страни и техните представители по закон или договор, като в протокола съдът вписва предложението на всяка от страните. Решаващият съд приема и прилага пликовете и съответните предложения. Преценката на съда за предложената най-висока цена се извършва при постановяване на решението за извършване на делбата Ако някоя от страните счита, че с проведената процедура са нарушени процесуални правила, то порокът следва да се релевира по пътя на обжалването.
Срещу правото на съделител да му бъде възложено неподеляемото жилище възниква задължението му да уравни дяловете на другите съделители.
Уравняването на дяловете се извършва с друг имот или с пари.
Не е задължително другият имот да е жилищен. За уравняване на дела може да служат земеделски или поземлени имоти. Същите обаче трябва да бъдат част от делбената маса.
Ако в делбената маса липсват други имоти или тяхната стойност е недостатъчна за уравняване на дяловете на другите съделители, се допуска уравняване с пари. Варианти за образуване на делбени дялови и/или уравняването им с пари се разработват от назначено от съда вещо лице. Възможна е и спогодба между съделителите.
Конкуренция между правата на преживелия съпруг и останалите наследници при делба на неподеляемо жилище, което е било в режим на съпружеска имуществена общност.
Конкуренция между преживелия съпруг и другите наследници е недопустима при делбата на неподеляемо жилище, което е било в режим на съпружеска имуществена общност. Законът /чл. 349 ал.1 ГПК / дава предимство в такива случаи на преживелия съпруг.
Със смъртта на едно лице се открива наследството му. Ако това лице е в брак се прекратява както брачната връзка, така и съпружеската имуществена общност, включваща придобитите възмездно, в резултат на съвместния принос, вещи и/или права върху вещи от бившите съпрузи по време на брака им. Участващият в делбата преживял съпруг на неподеляемия недвижим жилищен имот-съпружеска имуществена общност има двойното качество: на наследник и съсобственик. В чл. 349, ал.1 ГПК са посочени предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност на преживелия съпруг. Наличието на тези предпоставки изключват разглеждането на евентуалните претенции на другите наследници. Конкуренцията на правните основания се разрешава според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК намера приложение доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349,ал.1 ГПК, т.е на преживелия съпруг. Съгласно чл. 9 от Закона за наследството преживелият съпруг, доколкото не е обявен за недостоен , наследява наред със съответния ред на призованите към наследяване лица. В делбата на имот, съпружеска имуществена общност, той има двойно качество на наследник и на съсобственик на лично основание. Законодателят е създал привилегията на чл. 349, ал.1 ГПК само в полза преживелия съпруг-съсобственик. Ако имотът, предмет на делбения процес, е лична собственост на покойния съпруг наследодател, преживелият съпруг ще се ползува само от правата си на сънаследник по чл. 349, ал.2 ГПК.
Кога и как се заявява искането за възлагане на делбения имот ?
Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.
Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?
Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес. Особеното на този вид тези решения е, че те могат да бъдат обезсилени, ако уравнението на дяловете не бъде изплатено в шестмесечен срок от влизането на решението в сила. Страната, на която е възложен имотът, трябва да представи на съда документ, че е извършила плащането в срок, в противен случай решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.