Лихвата, която дължи кредитополучателят в случай, че забави дължимите погасителни вноски за потребителски кредит е ограничена от закона до размера на законната лихва за забава. За договори за потребителски кредит ,сключени между  01.10.2006 г. до 18.03.2010 г. регламентът за лихвата за забава се съдържа в чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит /отменен/. За договори ,сключени след влизане в сила на сега действащия Закон за потребителски кредит важи разпоредбата на чл.33,ал. 2 , според която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет според  законовата делегация на 86, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Размерът на законната лихва е нормиран  с Постановление № 72 на Министерския съвет от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, обн. ДВ. бр.33 от 19.04.1994г., изм. ДВ. бр.74 от 22 .08. 1995г., изм. ДВ. бр.15 от 22 .02. 2000г., според което от 1 септември 1994 г. годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е определен , както следва: в левове – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта;  в конвертируема валута – тримесечният Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер.Съгласно чл.35 от Закона за БНБ  банката обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от управителния съвет методика и го обнародва в „Държавен вестник“. Подробна информация за основния лихвен процент /ОЛГ/ е публикувана на Интернет страницата на БНБ.

Лихвата за забава се дължи само върху неплатената в срок сума за времето на забавата  съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, съотв. чл.19, ал.1 от отменения Закон за потребителския кредит. Тъй като в закона е употребен терминът сума, то следва да се разбира, че  закъснителната лихва се начислява върху сумата от дължимата част от главницата плюс дължимата част от възнаградителната лихва, т.е. върху месечната вноска определена в погасителния план.

Законна лихва за забава се начислява и когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем съобразно общите условия на банката и индивидуалния договор с потребителя, тъй като при тези условия кредитополучателят също е в състояние на забава за изпълнение. Ако дължимият остатък на  кредита не бъде погасен на новия падеж / датата на предсрочната изискуемост/ , размерът на  дълга, състоящ се от неплатената главница плюс възнаградителната/договорната/  лихва  върху нея ще бъде бъде олихвяван със законната лихва до окончателното им погасяване, в т.ч и чрез способите на заповедното производство и принудителното изпълнение.

Ако кредитополучателят изпадне в забава, той може да предложи частично изпълнение, което трябва да бъде прието от банката. Това следва от систематичното тълкуване на ал.3 от чл.19 от Закона за потребителския кредит , според който  кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане на потребителския кредит. В този случай погасяването на дълга се извършва в следната последователност съобразно чл. 76, ал.2 от Закона за задълженията и договорите -разноски/банкови такси и комисионни/,  лихвите и най-после главницата.