Преди да изтече определения от закона или съда срок, може да бъде поискано неговото продължаване при наличие на уважителни причини. Срокът се продължава с определение на съда, постановено по искане на заинтересованата страна в процеса в закрито съдебно заседание/ съдебно заседание, в което страните не се призовават и не участват/. Продълженият срок започва да тече от деня, следващ деня в който е изтекъл първоначалният срок. Новия срок може да бъде равен или по-дълъг на първоначалния.

Наличието на уважителна причина за продължаване на срока се преценява от съда конкретно за всеки случай.

Най-често се иска продължаване на срока за внасяне на държавна такса, за вписване на искова молба в Агенция по вписванията, за внасяне на депозити.

Важно. Определените в закона срокове за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат продължавани дори и да са налице уважителни причини е изричното указание на чл. 63, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/.

Възстановяване на пропуснат процесуален срок е възможно по силата на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК .Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок,  може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В съдебната практика се приема ,чу Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК са настъпили през времетраенето на срока събития, възпрепятстващи страната да извърши съответното процесуално действие своевременно, които, освен че не биха могли да се предвидят, не биха могли да се преодолеят, независимо от волята на страната. В практиката си Върховният касационен съд последователно е приемал, че такива особени, непредвидени обстоятелства са: настъпили природни бедствия, военно положение, внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник по делото, вкл. и на член от семейството на последните и др. подобни събития, които, освен че не биха могли да се предвидят, не биха могли да се преодолеят, независимо от волята на страната.

Допустимо е възстановяване на всякакви пропуснати срокове, в това число и срокове за обжалване на съдебни актове. Може да се иска възстановяване на срок за подаване на отговор на искова молба, Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.

За възстановяване на срок за възражение срещу заповед за плащане е предвиден друг процесуален ред, а именно процедурата по чл.423 от ГПК и затова в такива случаи не се прилага правилото на чл.64 от ГПК.

Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Обикновено това съобщение съпровожда разпореждане на съда за връщане на исковата молба или жалбата заради просрочие. Ако в съдебно заседание на страната е съобщено, че тя е пропуснала определен срок, молбата за възстановяването му може да се подаде най-късно до съответния ден на следващата седмица.

Молбата за възстановяване на пропуснат срок е писмена и е адресирана до съда, който е констатирал пропуснатия срок. Най-често това е съдът, пред който делото е „висящо”. В молбата задължително се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и се представят всички доказателства за основателността й. Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.

Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.

Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.