Ако един документ има доказателствено значение за правния спор, той трябва да бъде представен по делото. Доказателствено значение има документът, който установява спорен факт или връзки между спорни по делото факти. Това може да бъде както официален така и частен документ. Възможно е важният документ да не се намира в нито една от страните по делото, а у някое трето лице. В такива случаи съдът по искане на някоя от страните може да задължи не участващото в делото лице да представи необходимия документ. За да извърши това съдът трябва да е сезиран с писмена молба от някоя от страните по делото. Обикновено това е страната, която има интерес от представянето на този документ, защото той доказва нейни твърдения, направени в исковата молба /от ищеца/ или в отговора на исковата молба /от ответника/. Искането за представяне на документа трябва да е своевременно направено- в исковата молба или в отговора на исковата молба. Това искане може да бъде направено и по-късно, дори и пред въззивната/втората/ инстанция, но само ако към момента на предявяване на иска/ за ишеца/ или отговора на исковата молба/ за ответника/ съответната страна не е знаела за съществуването на искания документ.
Регламентът на чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс изиска молбата за представяне на документ, намиращ се у трето лице да бъде направена в отделен документ, различен от исковата молба или отговора. Искането до съда трябва да е направено в нарочна молба, в която да е посочено лицето, което държи документа и неговия точен адрес. В молбата подробно се описва документа, който се иска от третото лице. Молбата се подава в два екземпляра в деловодството на съда, който разглежда делото. Ако съдът прецени, че исканият документ има доказателствено значение за спора, както че има вероятност този документ да се намира у третото лице, той издава разпореждане, с което задължава това лице да представи документа и му определя срок, в който трябва да го занесе в съда. Обикновено с този акт съдът предупреждава третото лице за отговорността, която носи, ако не представи искания документ.
Съдът може да откаже да удовлетвори молбата на страната по чл. 192 от ГПК, ако прецени, че исканият документ не е относимо или необходимо доказателсво по спора. Съдът може да отхвърли искането и ако не е убеден, че исканият документ се намира у третото лице. В кои случаи може да се направи основателно предположение, че определен документ се държи от някое лице- ако лицето е автор на документа; ако лицето е адресат на документа и има вероятност то да го е получило; ако лицето е подписало този документ; ако има достатъчно надеждни доказателства, че това лице се е снабдило с документа и го държи към момента на разглеждане на делото.
Третото лице, което получи молбата с разпореждането на съда е длъжно в определения му срок да представи искания документ в деловодството на съда, който разглежда делото. Това може да стане и чрез пощенска пратка. Редно е документът, който се представя , да бъде придружен със заявление, на което да бъде поставен щемпел, че е постъпило в съда в определения срок.
Ако трето не участващо в делото лице откаже да представи поискания му от съда документ, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи. Това разпорежда чл. 87 от ГПК. Освен това третото лице носи отговорност носи отговорност пред страната за причинените й вреди.Тази отговорност се реализира чрез отделен иск в друго производство.