Съдебно заседание при закрити врата е проява на ограничение на принципа за

 Молбата за изключване на публичността се разглежда в открито съдебно  заседание при закрити врата/ само с участието на страните и техните адвокати/. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.

В случаите, когато публичността при разглеждане на делото е изключено по разпорждане на съда,  е забранено публично огласяване на сдържанието на съдебното заседание. Това означава, че лицата на които съдът е разрешил да присъстват на заседание при закрити врати нямат право да разказват /писмено и устно/ какво се е случило по време на заседанието. Законът не предвижда изрично, каква санкция следва, ако някой разгласи съдържанието на съдебно заседание, проведено при закрити врата. Но, нарушителят на забраната, въведена в чл.138 от ГПК носи отговорност на общо основание за причинените от нарушението вреди. Обстоятелството, че някой е разгласил съдържанието на съдебно заседание, проведено при закрити врата, не влияе върху валидността на извършените процесуални действия от съда и страните.

Съдебни заседания при закрити врата могат да бъд провеждани при всички видове граждански и търговски дела, стига да е налице някоя от предпоставките, посочени в чл.136, ал.1 от ГПК. Задължително при закрити врата се провеждат съдебните заседания, в които се разглеждат молби за обявяване в несъстоятелност/ на търговци, банки и застрахователни дружества/, както и някои други заседания в производството по търговска несъстоятелност. Заседанията на съда в процедурата за осиновяване задължително се провждат при закрити врати. При ограничена публичност съдът разглежда молбата за допускане на осиновяването, жалбата срещу решението за допускане на осиновяване, както и молбата за предоставяне на информация за произхода на осиновения.