Съдебният адресат е лице, което получава призовки, съобщения и съдебни книжа, предназначени за друго лице.
Съдебен адресат може да бъде всяко лице, което се е съгласило да получава на своя адрес съдебни книжа за някоя от страните по гражданско дело. Условието е адресът/постоянен или настоящ/ на съдебния адресат да е в града, където е седалището на съда, който разглежда делото. Съдебен адресат може да бъде физическо лице или юридическо лице без да е необходимо упълномощаване или родствена връзка със страна по делото. Съдебен адресат може да бъде адвокат/адвокатско дружество/, който не е пълномощник на страната, чийто призовки получава.
Съдебен адресат може да има всяко лице, което е страна по гражданско дело. За ищеца е достатъчно да е вписал в исковата молба адрес за призоваване/съдебен адрес/. За ответника такава възможност възниква при подаване на отговора на исковата молба. Съдебен адресат може да бъде посочен и по-късно в хода на делото. За целта е необходима нарочно писмено заявление до съда. Във всички случаи освен точния адрес трябва да бъде посочено и името на съдебния адресат. В противен случай съдебните книжа ще бъдат връчвани на адреса на страната, а не на съдебния адресат.
Задължени да имат съдебен адресат са лицата, живеещи в чужбина лица и тези, които напускат България за повече от един месец. Това е изискване на чл.40, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс. Задължението за съдебен адресат възниква само в случай, че страната няма пълномощник по делото , а такъв може да бъде адвокат и/ или родител, пълнолетно дете или съпруг на страната по делото. Ако страната е упълномощила лице, което да я представлява по делото, съдебен адресат не е необходим. Лице, което притежава т.нар генерално пълномощно не може да бъде съдебен представител по пълномощие, но може да бъде съдебен адресат.
Освен лице, което е страна по гражданско дело съдебен адресат трябва да има и нейния законен представител/родител/, попечител и пълномощник , който замине за повече от един месец в чужбина.
Ако ищците или ответниците по делото са няколко, те могат да посочат общ съдебен адресат. В такива случаи се изпраща едно съобщение, в които се вписват имената на всички лица.
Ако лице, което е страна или пълномощник по гражданско дело не посочи съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици лицата се предупреждават от съда при връчване на първото съобщение. Текстът на предупреждението се съдържа в призовката /обикновено на обратната страна на листта/.
Съдът може да назначи при определени обстоятелства съдебен адресат на някоя от страните по делото. Това се случва, ако ищците или ответниците са повече и интересите им не са протиречиви. Съгласно чл.39, ал.3 от ГПК съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да задължи ищците или ответниците да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск. В практиката до тази процедура се пристъпва, когато процесът се бави поради затруднения в призоваването на множество лица, участващи в делото. В такъв случай на съдебния адресат се връчват книжата по делото, но това не го превръща в пълномощник на лицата, чийто призовки получава.
Съдебният адресат може да бъде сменен по всяко време докато трае съдебният процес. За целта страната трябва да подаде заявление пред съда, който разглежда делото и да посочи друг адрес за получаване на призовки и съдебни книжа. При въззвно разглеждане на делото не е необходимо да се сменя съдебния адрес, ако той не е в града, където е седалището на второинстанционния съд.
Връчването на съдебни книжа на съдебен адресат се извършва по правилата на чл.46 от ГПК . Важна предпоставка е съдебният адресат да се съгласи да приеме съдебния документ, тъй като за него не съществува задължение да приема съобщения, призовки и книжа. Съдебен адресат, който приеме призовка се подписва в разписката към нея със задължение да я предаде адресата. С получаването на съобщението от съдебния адресат се смята, че връчването е извършено на адресата. Лицето, което се е съгласило и е приело чужда призовка /съдебно съобщение е длъжно веднага да съобщи за нея на адресата, тъй като от датата на получаване на съдебния документ започват да текат поцесуални срокове. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
Отношенията между лице, което е страна по гражданско дело и посоченото от него лице за съдебен адресат се основават на договор за поръчка/мандат/, който се урежда от чл. 280-292 от Закона за задълженията и договорите. Не е необходима писмена форма за валидност на този договор. Предмет на поръчката е получаване на съдебни книжа по определено гражданско дело. Съгласно чл. 284 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката и е длъжен да му предаде всички документи, които е получил в изпълнение на поръчката. Ако довереникът-съдебен адресат поиска , доверителят е длъжен да му предостави средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката напр. пари за телефонни разговори, куриерски услуги. Това право се основава на чл.285 от ЗЗД. Възнаграждение на съдебния адресат се дължи само ако е уговорено /чл. 286 ЗЗД/. Довереникът в качеството му на съдебен адресат по смисъла на чл.40 от ГПК носи отговорност за вредите, причинени на довереника при лошо изпълнение на поръчката например неуведомяване или късно уведомяване на доверителя за получена призовка или съобщение, от което за последния са настъпили неблагоприятни процесуални последици.