В брой 8 от 2017 година на Държавен вестник са публикувани промените в Гражданския процесуален кодекс , Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж, с които се цели прекратяване на досегашната практика частни арбитражи да съдят граждани за неплатени сметки и не върнати кредити. Забраната арбитражен съд  да съди потребители влиза в сила на 26.01.2017  година.След 26.01.2017 г. кредиторите , най-често фирми за бързи кредити и колекторски фирми, купили проблемни вземания от банки и доставчици на комунални услуги, ще могат да претендират вземанията си само пред  държавните съдилища  по реда на исковото или заповедното производство.

В чл. 3, ал. 4 от Закона за защита на потребителите е обявена за недействителна всяка  клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях. Под „потребител“ се разбира физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

 В член 19, алинея първа на Гражданския процесуален кодекс е регламентирана недопустимост спор, по който една от страните е потребител да бъде решен от арбитражен съд.

Чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. На основание чл. 405, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс съдът ще отказва издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожно арбитражно решение.

Образуваните преди 26.01.2017 г. арбитражни дела срещу потребители, по които не са постановени решения,   се прекратяват по силата на закона/§6, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ГПК/. Висящите арбитражни  производства се прекратяват, но кредиторите могат да подадат заявление по чл. 410 ГПК пред районния съд по постоянния адрес на длъжника.

Тъй като на разпоредбите на чл.3, ал.4 от Закона за защита на потребителите и чл. 47, ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж не е предадена обратна сила,  издадените осъдителни арбитражни решения преди 26.01.2017 г.  са действителни и те са годни основания за издаване на изпълнителни листове.

Важно е да се знае, че забраната частен съд да съди потребител за неплатени сметки или не върнати дългове  не погасява задълженията на длъжниците.