Ако са минали повече от четирии половина години от извършване на административното нарушение, съдът пред който делото е висящо, отменя наказателното постановление и прекратява процеса. За погасителната давност са длъжни да следят както административно наказващият орган така и двете съдебни инстанции- районен съд и административен съд като касационна инстанция. Абсолютната погасителна давност не е изрично уредена в Закона за административните нарушения и наказания, но той препраща към Наказателния кодекс относно обстоятелствата, изключващи отговорността, каквото е изтеклата погасителна давност. В такива случаи основанието за прекратяване на административно-наказателното производство е изтекла давност и то е нормативно уредено в чл. 81 , ал.3 във връзка с чл.80, ал.1 т.5 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка най-често задаваните въпроси са:
Защо се прилага Наказателния кодекс спрямо административни нарушения ?
Известно е, че общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания се съдържат в Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, приет през 1969 година и многократно изменян след това. В чл.11 от ЗАНН е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Давността е обстоятелство, което изключва отговорността, в това число и административно –наказателната. Чл. 11 от ЗАНН препраща именно към чл. 80 и чл. 81 от Наказателния кодекс в случаите, когато е налице изтекъл давностен срок, който препятства реализирането на отговорността. В този смисъл е т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 Г., ОСК на наказателната колегия на Върховния касационен съд и I и II колегия на Върховния административен съд.
Как се определя абсолютната давност при административни нарушения?
За разлика от гражданското право давността в административно-наказателното право е само погасителна. Давността погасява административно наказателната отговорност, което на свой ред прави административно наказателното производство недопустимо.
Под абсолютна давност за административни нарушения се разбира изтичането на определен в закон срок след извършване на нарушението, в който срок компетентните държавни органи не са наложили наказанието с влязъл в сила акт.
Абсолютната погасителна давност за административни нарушения няма изрична уредба в ЗАНН. Тази празнина в закона се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Подробни аргументи за това са изложени в ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 Г., ОСК на наказателната колегия на Върховния касационен съд и I и II колегия на Върховния административен съд.
Абсолютната давност е обстоятелство, което изключва административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на давността по смисъла на чл.81 , ал.1 и ал.2 от НК. В чл. 81 ,ал.3 от НК е предвидено, че наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността. Административните наказания, попадат под регулацията на чл.80, ал.1 т. 5 от НК и за тях е предвидена тригодишна давност, която изключва наказателното преследване. Абсолютната давност се определя като към тези три години се прибавя още година и половина съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 на НК и се получава четири години и половина давностен срок, след изтичането на който административно-наказателното преследване се изключва.
От кой момент започва да тече абсолютният давностен срок за административни нарушения ?
Датата на извършване на нарушението е началото на абсолютния давностен срок.
Датите, на които е съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление нямат значение при определяне на изтеклата абсолютна давност по аргумент от чл. 81, ал.3 НК. В този смисъл има разлика между давностните срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, които са по-кратки и в повечето случаи започват да текат от откриване на нарушителя.
Служебно ли се прилага абсолютната погасителна давност за административни нарушения ?
За разлика от гражданското право, където погасителната давност не се прилага служебно/ чл. 120 от Закона за задълженията и договорите/, давността в административно наказателното право се прилага служебно. Подробни аргументи за това са изложени в горе цитираното тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. Това означава, че съдът е задължен да следи за изтичане на давностните срокове в административно наказателното производство без да е необходимо жалбоподателят да и направил такова оплакване. Това важи за случаите, в които пред съда е било обжалвано наказателно постановление. Районният съд като въззивна инстанция и административният съд като касационна инстанция са служебно задължени да следят за изтекла абсолютна погасителна давност.
За изтекла абсолютна погасителна давност е длъжен да следи и административно наказващият орган преди да издаде наказателно постановление.
В кои случаи се прилага абсолютната давност по чл.81 , ал.3 НК във връзка с чл.80, ал.1 т.5 НК ?
Предпоставката да се приложи абсолютната давност, която изключва административно наказателното преследване, е да не е влязло в сила наказателно постановление за налагане на наказание. Това са следните случаи:
1. Когато е издаден акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя / чл. 40, ал.2 ЗАНН/, но същият не е връчен на нарушителя / чл. 43, ал.4 ЗАНН/ в рамките на рамките на период от четири години и половина години от извършване на нарушението.
2. Когато издадено наказателно постановление не е редовно връчено в рамките на период от четири години и половина години от извършване на нарушението.
3. Когато съдебното обжалване на наказателното постановление не е приключило в рамките на период от четири години и половина години от извършване на нарушението.
Написаното до тук се отнася за погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният административен орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение. Тя се различава от изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. За изпълнителската давност се прилага чл. 82 от ЗАНН.
При влязло в сила наказателно постановление / постановлението не е било обжалвано или е било потвърдено с влязло в сила съдебно решение/ се прилага чл.82 от ЗАНН, който регламентира изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция.