Въпросът за цената на иска за прогласяване на нищожност на договорна клауза възникна след зачестилите дела срещу банки за установяване на неравноправни клаузи в договори за кредит в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита. Всъщност спорът дали е оценяем или неоценяем установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за нищожни е важен, защото от него зависи размерът на държавната такса, която ищецът трябва да внесе при подаване на исковата молба в съда.
Задължителната практика на Върховния касационен съд гласи следното: когато кредитополучателят оспорва действителността на договора или съществени негови елементи / размер и срок на връщане/ цената на иска е стойността на договора, т.е главница плюс договорна лихва. Държавната такса в такъв случай е 4% от цената на иска.Например – кредитът е в размер на 10000 лева , лихвата за целия период е 1000 лева. Цената на иска е 11000 лева, а държавната такса- 440 лева. Когато обаче предмет на иска е прогласяване на нищожност на клауза, която не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действителен договор за кредит, а единствено реда и начина за определяне на вземането или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът за прогласяване на нищожност се счита за неоценяем. Такива са най-честите случаи, в които се оспорва правото на банката едностранно да увеличава договорната лихва.
При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. Единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на не дължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение (а не на самостоятелен иск) за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ГПК не е посочено изрично правило за определяне на цената на иск за оспорване на съществуването само на отделна клауза от договор. Разглежданата хипотеза не би могла да се подведе под някое от разписаните в нормата правила, поради което ВКС счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ГПК и да събире държавна такса по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В момента тази такса при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв.
В Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т.д. № 888/2015 г. Търговска колегия, І търговско отделение . на ВКС е прието, че установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, е неоценяем. Искът е подсъден по правилото на чл. 103 ГПК на районен съд и съдът определя държавна такса при предявяването му по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.