Някои хора живеят със заблуждението, че като откажат да получат призовка ще избегнат съдебното дело и неговите последици.
Ако някой откаже да получи призовка за съдебно дело, неговият отказ се удостоверява от призовкаря в разписката към призовката и тя в цялост се връща по делото. Разпоредбата на чл. 44, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ повелява, че отказът на получателя не засяга редовността на връчването. В такива случаи съдът приема, че лицето, което е отказало да получи призовката е редовно призовано и делото продължава . Обикновено ответници и свидетели се тези, които отказват да получат призовките си и най-често търпят неблагоприятни последици от безсмислената си съпротива срещу съдебния служител, който в изпълнение на служебните си задължения връчва съдебни призовки и съобщения. При връчването на призовката ако призовкарят не познава лично, на което се връчва призовката, той изисква от него да удостовери на самоличността си чрез представяне на документ за самоличност. Правото на връчителят да поиска документ за самоличност от лицето, за което може да се предположи, че е адресат на призовката е регламентирано в чл.44, ал.1 от ГПК. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция „Охрана“ при Министерството на правосъдието.
Ответник, който е отказал да получи призовката си за съдебно заседание, може да отиде в деловодството на съда и да получи документите по делото, както и да се яви на самото съдебно заседание и да участва в него. Това е за предпочитане пред неявяването на ответника в съда и своеобразното му бягство от съдебния процес. Ако ответникът не е дал отговор на исковата молба , откаже да получи призовка и не се яви в съдебно заседание, има голяма вероятност делото да приключи с неприсъствено решение, което е необжалваемо.Така ответникът сам се лишава от защита.
Свидетел, който откаже да получи призовка , може да се яви в съдебното заседание и да свидетелства. В противен случай го грози глоба и принудително довеждане.
За разлика от стария ГПК, който действаше до 2007 г. сегашния процесуален закон не изисква отказът от получаване на призовката е потвърден от свидетел с посочване на трите имена, адрес и подпис на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК, за да се счита редовен, напълно достатъчно е отказът от връчването на призовка или съобщение да е отбелязан в разписката и да е удостоверен с подписа на връчителя.
Съвет: Когато Ви посети съдебен служител, получете призовката и организирайте защитата си вместо да драматизирате нещата, да се карате с призовкаря и да го заплашвате. Отказът да се получи призовка не прекратява делото, а облекчава работата на противната страна.
Отказът да се получи призовка за съдебно заседание няма за последица забрана да се участва в него. Който е отказал да получи призовката, може да се яви в съдебното заседание и съдът няма да го разпитва защо е отказал да получи призовката си.Не се отказвайте от правото си на защита.