От вида на правото, което искате да защитите по съдебен ред зависи правилния избор на съда, който трябва да сезирате.
Ако търсите защита на право на собственост или владение, ако имате претенции във връзка с договор , ако претендирате обезщетение от непозволено увреждане или неизпълнен договор, за съдебна делба трябва да се обърнете към първоинстанционен граждански съд.Той се състои от съдии, които работят в отделенията на районните и окръжните съдилища. Делата за развод, упражняване на родителски права, за издръжка, за осиновяване и прекрятаване на осиновяването, за произход също се разглеждат от гражданските съдилища.
Търговските спорове във връзка със защита на членство в търговски дружества, искове за изплащане на дружествени дялове, за оспорване на преобразуване на търговски дружества, искове за изпълнение или за вреди от неизпълнение на търговски договори се разглеждат от окръжните съдилища, в които са обособени търговски отделения. Пред тези съдилища се предявяват исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване в търговския регистър, както и за несъществуване на вписано в търговския регистър обстоятелство.
По жалбите срещу наказателни постановления / за глоби и имуществени санкции/ се образуват административно-наказателни дела в районните съдилища.
Ако обжалвате акт, издаден от държавната и общинска администрация /напр. данъчни актове, актове, свързани с градоустройство и строителство, принудителни мерки, наложени от МВР и други/ или претедирате обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица делото е подсъдно на административен съд. Пред административните съдилища се реализира защита срещу незаконно принудително изпълнение, както и се предявяват искания за обезщетение от незаконно принудително изпълнение. Административните съдилища разглеждат и искове да установява съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато лицата имат интерес от това и не разполагат с друг ред за защита.
За това кое дело на кой съд е подсъдно действат строги правила, които не могат да бъдат изменяни по договорка между спорещите страни. Тези правила се съдържат в Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ и Административнопроцесуалния кодекс. Най-общо казано тези правила определят кой съд като първа инстанция ще разгледа вашето дело.
Какво означава Вашето дело да е подсъдно на определен съд? Подсъдността означава, че определен в закона съд има власт да разгледа и реши Вашия гражданскоправен, съответно административноправен спор. По правилата за подсъдността се разпределят делата между съдилищата.
Правилата за подсъдността определят, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.; исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет; исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон.
Съдът сам следи за т.нар.родова подсъдност, т.е дали делото според предмета и/или цената на иска е предявено пред съда, който според правилата на чл.103 и чл. 104 от ГПК е компетентен да реши този спор. Ако исковата молба е предявена пред компетентния съд, започва нейното администриране. Ако съдът не е комепетентен да я разгледа, той я изпраща на съда, който има власт да реши спора. Нарушението на правилото за разпределение на делата според тяхната родова, наричана още предметна компетентност / т.е. дали делото ще се гледа най-напред от районния съд или окръжния съд/ е основание за обезсилване на съдебното решение.
Съвет. Ако не искате да губите време за размотаване на делото между съдилищата , преценете внимателно кой е компетентния съд да разгледа спора, съобразявайки се с цената на иска . / 25 000 лв. за договорни граждански и търговски спорове и 50 000 лв. за вещни/.Подаването на искова молба в некомпетентен съд задължава съдията да прекрати делото при себе си, но не прекратява Вашите права. Делото ще бъде препратено на компетентния съд, който ще започне администрирането на исковата молба.
Другото важно правило, според което се разпределят делата между съдилищата е за местната подсъдност. Чл. 105 от ГПК указва, че искът се предявява пред съда, в района на който е адреса на ответника. Това е постоянният адрес/ адреса по лична карта/ на физическите лица и седалището за юридическите лица. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Това е адресът за кореспонденция на гражданите с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт/ чл. 93 от Закона за гражданската регистрация/
Други особени норми, изключващи общото правило за местна подсъдност на гражданските дела. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител/ родител, настойник/. Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв – по постоянния адрес на ищеца. Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен когато искът е за собственост на недвижим имот.
Специалната местна подсъдност за спорове, свързани с недвижими имоти изключва общото правило, че искът се предявява пред съда, в чийто район е постоянния адрес на ответника. При вещните искове и делби важи правилото, че местната подсъдност се определя от местонахождението на имота. Делата за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се гледат в района, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
Важно изключение от общото правило за местната подсъдност е , че иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника. Настоящият адрес е адресът, на който лицето живее и е отразило в адресната карта, която е подало в общината. Възможно е постоянният адрес и настоящият адрес да не съвпадат. Правилото е, че ищецът – кредитор може да избира дали в исковата молба да посочи постоянния или настоящия адрес на ответника-длъжник. Много често от тази разпоредба се ползват мобилни и кабелни оператори, фирми за бързи кредити и банки. В договорите клиентите посочват настоящ адрес в един град, който не винаги съвпада с постоянния в друг град. Кредиторите подават исковите молби срещу длъжниците си в съдилищата, в чийто райони са настоящите адреси, които клиентите те са посочили в договорите. Ако длъжникът не е изпълнил задължението си да подаде в общината адресна карта за промяна на настоящ адрес / чл. 99 от Закона за адресната регистрация/ и искът бъде предявен по непроменения адрес, той рискува делото да се гледа без негово участие от съд, чийто район е напуснал.
Още изключения от общото правилото за местна подсъдност:
Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.
Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
Важно : Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. Изключение от това правило се допуска само, ако страните в имуществен спор са сключили писмен договор, с който са се съгласили спорът да бъде разгледан от друг съд, различен от определения според правилото за местна подсъдност. Това обаче не се отнася за спорове, свързани с вещни права върху недвижими имоти и делба.
Нарушаването на правилото за местната подсъдност не винаги води до обезсилване на съдебното решение, така както е в случаите при нарушена предметна/родова/ подсъдност. Съдът не следи служебно дали е спазена местната подсъдност с изключение при делата за собственост на недвижим имот, за определяне на границите на имота, за защита на владение, за делба и за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Щом съдът е приел да разгледа и реши делото, същото може да бъде препратено на друг съд, само ако ответникът своевременно е възразил, съдът е уважил възражението и определението му за това е влязло в сила.
Ако ищецът не е предявил исковата молба по постоянния адрес на ответника, делото ще продължи пред сезирания съд, ако ответникът не направи възражение. Ответникът има право да направи възражение за неподсъдност на делото.Това възражение трябва да бъде направено най-късно в отговора на исковата молба и ответникът трябва да представи доказателства относно своето право делото да се гледа от друг съд / напр. копие от лична карта, удостоверение за адресна регистрация/. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Възражението за местна подсъдност е ограничено във времето – такова възражение ответникът може да направи в едномесечния срок от получаване на исковата молба – в нарочно заявление до съда или в отговора на исковата молба. Ако ответникът пропусне този срок, губи правото си да иска делото да бъде препратено на съда, в чийто район е неговият постоянен адрес.
В такъв случай ответникът няма основание да иска обезсилване на съдебното решение заради неспазена подсъдност.
Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Например : ако ответникът е променил постояниия си адрес или търговското дружество е преместило седалището си, делото няма да се препрати на друг съд.
Съвет: Правилата за местна подсъдност са създадени за облекчение на ответника, тъй като той има ограничено време за подготовка на своята защита. Ответникът може да избира между две възможности. Първата -да възрази, че сезираният съд не е компетентен да гледа делото и да иска препращането му в района, където е неговия постоянен адрес. Втората- да не възрази и делото да продължи в съда, където е предявена исковата молба. Ако избере първата възможност, съдебният процес ще се забави с няколко месеца.