Съдебните такси се внасят от страната заради съдействието на съда за разрешаване на повдигнат от нея правен спор. Но удовлетворяването на исканията на ищеца, т.е уважаването на иска му, зависи от неговата основателност. Ето защо, внесената съдебна такса не се връща, ако искът бъде отхвърлен.

Внесената съдебна такса не подлежи на връщане, ако исковата молба бъде върната заради нередовност или производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Внесената съдебна такса не се връща, ако ищецът се откаже от иска или го оттегли.

Част от съдебната такса подлежи на връщане при следните хипотези:

–         при сключване на съдебна спогодба се връща половината от внесената съдебна такса/ чл. 78, ал.9 от ГПК/. Връщането на таксата става по силата на изрично определение на съда. Обикновено това е протоколното определение, с което съдът одобрява спогодбата.

–         до връщане на надвзета съдебна такса може да се стигне при хипотезата на чл. 70, ал.3 от ГПК, когато определянето на цената на иска представлява затруднение в момента на предявяването му и дължимата държавна такса  се определя приблизително от съда. Ако при разглеждане на делото се окаже, че цената на иска е по-малка  съдът при решаване на делото  разпорежда връщане на надвзета съдебна такса.

Надвзетата съдебна такса обикновено се превежда по сметка на ищеца след влизане в сила на определението/решението/. По-малки суми могат да бъдат получени в брой от касата на съда. Начинът на връщане на надвзети съдебни такси се определя от председателя на съда.