Ако се жалите срещу съдебен акт/решение, определение, разпореждане/ и озаглавите документа „жалба”, съдът ще я разгледа и ще я квалифицира като  въззивна, касационна или частна според критерия  дали със съдебния акт се решава спора по същество или  определението  прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Частната жалба е защитно правно средство в гражданския процес срещу незаконен акт- определение или разпореждане, което не може да бъде контролирано от по-горния съд при обжалване на съдебното решение или не може да бъде отменено или изменено от постановилия го съд. За тази цел в Гражаданския процесуален кодекс е създадена специална глава ХХІ „Обжалване на определенията”.

Кои видове определения могат да се обжалват с частна жалба ?

В чл. 274, ал.1 ГПК е указано, че частни жалби могат да бъдат подавани срещу определения на съд в две хипотези: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и  2. в  изрично посочени в закона случаи.

1. Към първата категория съдебни актове  спадат
   • Определенията, с които се прекратява делото поради недопустимост на иска. Съдът е здлъжен да провери наличието на предпоставките за надлежно упражвянане на правото на иск. Когато прецени, че липсва установена от закона предпоставка субектът да поиска от съда защита на негови права или е налице отрицателна такава, която възпрепятства упражняването на правото на иск , съдът прекратява образуваното производство.
   • Определения, с които се прекратява производството по делото поради неостранени в срок пороци на исковата молба. Най-често такъв порок е не вписване в имотния регистър на искова молба, за която законът изисква тя да бъде вписана за да могат трети лица  да разберат, че за определен имот се води граждански спор.
   • Разпореждания на съдията за връщане на нередовна искова молба Исковата молба се връща, когато не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК, най-често когато не е подписана, когато не е платена държавна такса, когато не е ясно какво се иска или не е посочен адреса на ответника. В тези случаи съдът дава едноседмичен срок на ищеца да отстрани нередовностите и ако това не бъде сторено, разпорежда да се върне исковата молба.
   • Определения, с които делото се прекратява поради неподведомственост или неподсъдност на спора.
   • Определения за прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, както и за прекратяване на процеса поради доброволно уреждане на спора чрез съдебна делба.
   • Определения, с които се отказва да бъде допуснато участието по делото на трето лице
   • Определения за спиране  на делото, както и при отказ да бъде възобновено спряно дело.

Посочените по-горе съдебни актове са обжалваеми пред въззивен и касационен съд. Особеност при касационното обжалване, е че то е допустимо само, ако са на лице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, а именно във въззивното/второинстанзционното/ определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частната касационна жалба трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Изискване на закона е касационната жалба се приподписва от адвокат , освен когато жалбоподателят  има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.

Необжалваеми са определенията , с които се отказва да се спре делото, с които не се одобрява съдебна спогодба, с които се конституира трето лице като страна по делото.

2.Другата категория определения, които се обжалват с частна жалба са тези, изрично посочени в ГПК или друг закон.Тъй като тези видове определения са многобройни, в следващото изложение ще се ограничим до изброяване само на някои от тях, които най-често се срещат в практиката.

• Определенията в производството по обезпечаване на иска и по обезпечаване на доказателствата.. Това са определенията , с което не се уважава молбата за допускане на обезпечение на иска, съответно на доказателствата.
• Определението в делбения процес, с което съдът се произнася по искане на някой от съделителите за временно ползване на делбените имоти до приключване на делото.
• Определението за допускане на предварително изпълнение или за отказ да се допусне предварително изпълнение на решение.
• Определението , което се допуска изменение на съдебното решение в частта за разноските
• Определението, с което се отказва освобождаване от внасяне на държавна такса

Не подлежат на обжалване с частно жалба определенията по движение на делото, определенията с които се събират доказателства или се отказва събирането им, определение за оставяне на делото без движение с указания за отстраняване на определени недостатъци на исковата молба, определението за  даване ход на делото по същество.

Срок за обжалване.

Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.

Съдържание на частната жалба

Жалбата  трябва да съдържа: името и адреса на страната, която я подава; означение на обжалваното определение;  указание в какво се състои порочността на определението; в какво се състои искането; подпис на  жалбоподателя.

Право на отговор на частната жалба

 След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.  След изтичане на срока за отговор жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

Делото не се спира при подаване на частна жалба срещу определение

Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

Разглеждане и решаване на частната жалба

Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.

Държавна такса

За частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв., която се внася предварително по сметката на съда, който ще разгледа жалбата. Екземпляр от вносната бележка/плажежното нареждане се прилага към жалбата.

Разноски

В производството по разглеждане нва частни жалби не се присъждат разноски.

 

Съвети: Не всички съдебни актове могат да бъдат обжалвани. Частното обжалване може да се струва на някои лесно, защото е евтино/ относително ниска държавна такса и не присъждане на разноски в случай на неуважаване на жалбата/, но всъщност изисква много добро познаване на процесуалните правила. Ето защо съставянето на частна жалба е работа за квалифициран юрист.

                Тъй като подаването на частна жалба не спира съдебния процес, безсмислено е предприемането на такава акция без да е налице достатъчно сериозно основание за това.

               В производството по частни жалби не се разрешава съдебния спор. Максималният резултат, който може да бъде постигнат при успешно проведено обжалване е делото да продължи до постановяването на съдебно решение.