Длъжникът може да обжалва само описаните в чл. 435, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс актове и действия: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
Жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност може да бъде изложено на публична продан заради дълг на единия от съпрузите. В този случай имотът се описва изцяло, но се продава само ½ идеална част от него, а съпружеската имуществена общност се прекратява по силата на чл.27, ал.4 от Семейния кодекс. Купувачът на ½
Възможностите за осуетяване на публична продан на недвижим имот са минимални. Имот, който е изнесен на публична продан трудно може "да бъде спасен". Длъжниците и третите задължени лица- ипотекарни длъжници трябва да са наясно с това за да не таят напразни надежди, че могат да „спасят имота си” . Най-общо казано във всички случаи нещата се свеждат до
Гражданският процесуален кодекс /ГПК/ ограничава възможностите на длъжниците да обжалват изпълнителни действия, с което свежда до минимум тяхната защита. Длъжниците нямат право да обжалват повечето действия и актове на съдебния изпълнител. Длъжникът няма право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство дори и да са налице основанията за това, предвидени в нормата на
Описът на недвижим имот, който предстои да бъде изложен на публична продан се извършва от съдебния изпълнител, при когото е образувано изпълнителното дело. Описът е изпълнително действие, което трябва да бъде нарочно поискано от взискателя , който предварително внася съответната такса. Таксата е пропорционална и се начислява върху по-малката сума от цената на описаната
След като недвижимият имот бъде описан от съдебния изпълнител той се предава за пазене на длъжника. Той остава във владение на имота до извършване на публичната продан. Длъжникът или негов упълномощен представител получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Длъжникът трябва да осигури
Често задаван въпрос от взискатели и длъжници по изпълнителни дела за събиране на частни вземания, в т.ч. на топлофикация, банки и други, е защо от събраното вземане ЧСИ първо превежда суми на НАП и каквото остане дава на взискателя. Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да събира държавни вземания в изпълнителен процес, образуван от
Запорът представлява забрана на собственика на движимата вещ/в случая автомобил/ да се разпорежда с нея- да я продава, заменя, дарява. Ако тази забрана бъде нарушена , лицето ,което се е разпоредило със запорираната вещ носи наказателна отговорност по чл. 277, ал.2 НК и гражданска отговорност спрямо своя кредитор и купувача на автомобила. Кой може
В хипотезата, в която е образувано изпълнително дело срещу лице, което няма регистриран постоянен или настоящ адрес, за да започнат принудителни действия е необходимо назначаването на особен представител. Това означава, че в Националната база данни „Население“ не се съдържат адресни данни за длъжника. Да припомним §1, т.3 и т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за
Несеквестируемостта е съвкупност от правни норми, които забраняват определени вещи и вземания да бъдат принудително отнети от длъжника в изпълнителния процес. Тези норми са създадени в обществен интерес и гарантират минималните средства, необходими за храна и основни битови потребности на длъжниците. Никой не желае улиците да се изпълнят с бездомни, гладни и зле облечени
